понеделник, 27 май 2013 г.

Кратя и Новина

Думи

Баташкият говор се определя като рупски и близък до хвойненския (с което аз не съм съвсем съгласен, защото на практика в него фигурира тройната членна форма /реката, рекана, рякасъ/).
Но тук амбицията ми е да отбележа две прекрасни родопски (най-общо) думи, които съм чувал от многобройни контакти с батачани – КРАТЯ и НОВИНА.
Свързани са с правилото кога се берат дърва.
Дърва се берат по кратя.
Тук „кратя” се свързва с етимологията: крати се — свърши се; кратос — свършек (от крат – край –стбл. – съкратен=скъсен, [1]) и се свързва с кратенето на Луната, намаляваща луна; във фазите, които от пълнолуние наближават новолуние.

неделя, 26 май 2013 г.

Бѣлѣгъ от българската азбука

Поглед в старите книги

„Алманах България” І-1900 г.
Подъ резакцията на Стоянъ Митевъ
Собствено издание, София.
Печатница Иванъ Г. Говедаровъ и С-ие
Изданието е било собстненост на „БНБ – Пловдивский клонъ”, понастоящем се стопанисва от НБ „Иван Вазов” – Пловдив, ІІ-82071

(На снимката е корица на по-късно издание)


събота, 25 май 2013 г.

Онази грозна сила

Споделеното четене

Клайв Стейпълс Луис
Онази грозна сила
Сиела

Принуждават ви да влезете в една стая. Най-обикновена, на пръв поглед, стая, обзаведена нормално за разбиранията от годините след голямата война. Нормална маса, столове, шкафове, нещо като гостна. Когато постоите на някой стол, неминуемо ще се огледате и ще проявите вашата наблюдателност, поне, за да запълните времето и скуката си. Тогава ще забележете, че стаята е някак ненормално дълга и тясна.



сряда, 8 май 2013 г.

Животът е другаде

Споделеното четене

Милан Кундера
Животът е другаде
Колибри - 2012

… така са написали протестиращите студенти на стените на „Сорбоната” през 1968 год, когато Европа се разтърсва от протестите на младите хора. Така Милан Кундера е озаглавил романа си .
„Еманципацията на човека ще бъде пълна или няма да бъде”.

събота, 27 април 2013 г.

Институт за точно време

Споделеното четене

Ахмед Тампънар
Институт за точно време
Труд - 2011

„Лесно ли е за петдесет години да се догони цяла една цивилизация и нейната история? Разбира се, че ще има и малко преувеличение в тази работа. Както оприличават еди-кой си наш писател на Балзак, а друг на Зола, така и вас ще ви оприличават на някого. Чудно нещо! Вместо да ми благодарите, вие се ядосвате.”



сряда, 3 април 2013 г.

Дюнери, перверзие и литература

Споделеното четене

„Ресторант”, 
Хакан Йел, 
Сиела

„Кaквo щe нaпрaвитe, кoгaтo имaтe нуждa oт прaвocъдиe, нo cтe зaгубили вярa в нeгo? Щe призoвeтe бoжecтвeния миг нa cпрaвeдливocттa!
Изиcкaн рecтoрaнт в Нишaнтaшъ, дюнeрджийницa в Бeшиктaш, гocтилницa в Кузгунджук и зaвeдeниe зa шиш кeбaп в Гaзиaнтeп. Cвързвaт ги тaйнcтвeни oбcтoятeлcтвa...”
Из синопсиса на книгата


четвъртък, 12 юли 2012 г.

Краят на хвърчащите риби

Размисли за писателя

На 2-ри юли 1961 година, точно година преди да се родя,  Хемингуей се застреля. Гръмна се, като дивеч. Последен лов. Главата  се пръсна, като папур. Рано сутринта изкара любимия  спрингфилд , зареди го с два силни патрона и стреля. Изстрел от упор.
Направи го. Това, кето отдавна искаше да стори. Разчисти сметките си с всички, които го преследваха. Не им позволи да отнемат нещо, което му принадлежеше. Отне си го сам.
Почти половината глава липсваше.