Показват се публикациите с етикет Петър Делчев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Петър Делчев. Показване на всички публикации

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Кастинг за месия

„Бог е Абсолют. Пълният генезис на Сътворението е трансцедентен.  Ако абсолютният статус на Сътворението бележим с Q , а с Q` бележим абсолютния статус, в който  Q сингулира, то отношението между Q и Q`, наречено константа на Del, е най-малката неделима и безусловна величина. Тя делира феномена Времепространство, с което обективира убиквичен и иманентен на Абсолюта Енергис. Екстраполирайки обективното познание за Енергиса като апосет Абсолют, можем да направим коректни изводи за статус Q на Сътворението.
Този „пролегоменен апологетикум” не е изсмукан от пръстите позьорски текс, илюстриращ нечия болезнена амбиция за превъзходство, изразявана, чрез словоблудство. Това е твърде логична теза, звучаща от устата на фантастичен апологет, персонаж от фантастичен роман, който ни представя Петър Делчев в „Кастинг за Месия” (Сиела, 2012).
Там няма да изморите мозъка си само с такива главоблъскащи текстове, напротив, ще се сблъскате с много сатира, интелигентен екшън, прекрасен език. Но най-ценни са идеите за решаване на злободневни проблеми, една мъдра и амбициозна прогностика, представена чрез  едно остро перо.
Някъде в бъдещето ще се проведе Вселенски събор, който трябва да разреши противоречията вътре в християнството и противоречията между него и останалия свят, и науката. Решено е това да стане на изолиран остров някъде в Тихия океан, при специална подготовка. Това е събитието на века и като такова подобаващо ангажира медии, политика, армия, мафия и религиозно поклонничество. Организаторът – един бивш иезуит, куратор на Събора е твърдо решен той да има благоприятен за христианството резултат, затова е твърдо решен и използва малко особени за един християнин методи.
„Установих, че ако преведем това, което великите умове са казали преди 700 години към днешна дата то си е съвсем актуално, но ние не го разбираме, защото ни звучи като бръщолевене на някакви старци.” – казва в едно интервю авторът и в тази книга ни го показва.
Едно от малкото лоши неща в този роман е, че ще трябва да чакаме втората му част.

Едно от малкото хубави неща у нас е, че има писатели като Петър Делчев.