„Преспанските камбани”.
Кой ли не знае този обемен роман-сага,
втория от тетралогията на Талев. Колко критика, литературни анализи са
написани. „Авторът иска да ни каже, че…” – учихме в училище, ще учат и нашите
деца, но едва ли ще прочетат книгите. Само „Камбаните” са 750 страници, а освен
това в изданието на „Захари Стоянов”-2004 в края има и критика, и литературен
анализ, и биография на автора – така, както се полага за една „класика в
жанра”.
Аз искам да спомена за актуалността на
този роман-явление, за което само тази статия няма да ми стигне. Темата ми е за морала в икономиката.
Талев, вероятно за да илюстрира
народопсихологията на „позабравените” от нас българи от онова (казват) несъществуващо
място Преспа, през онези векове, когато свободата и съединението не достигат до
там и което (според мен) става причината за днешните парадоксални монументални
комплекси в Скопие, та заради това Талев илюстрира и една своеобразна стопанска история.
Георги Баболев, чийто поминал се баща,
успява да натрупа голямо имане, като рискува парите си и внася съвременна
промишлена стока от Австрия, продължава търговския хъс на баща си. Заедно с
Таки Брашнаров правят комбина, с цел да построят в Преспа парна мелница, нещо
нечувано тогава по тези земи. За целта им трябва суровина – жито, което да
вземат от турските аги по селата, работени ангария от българите и откраднатото
от аргатите. За целта удвояват покупната цена, за да конкурират дребните
изкупчии, на което „раята” е съгласна.
Заедно с оборудването, поръчано от
странство, в Преспа донасят и нова, промишлена стока, която уж върши същата
работа, ама е по-евтина и страшно хваща окото.
„…вадеха
всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина…. тенджери, сахани,
вагани, та и джезвета за кафе…
-
Бакър не хваща, калай не иска. Виж какво е гладко, като сърча. Модро, зелено,
шарено, каквото искаш. По-големо, по-малко. Леко здраво и по-евтино! И виж какво
е хубаво, чисто.”
Ето и една от първите „горещи”
реклами.
Да, машина го прави. Време е
индустриализацията да влезе и в Преспа. Но хем очите им големи стават по
хубавото на вид, хем душата им се къса:
„-Залъкът
ни вземате! От глад ще измрем!”
Това казват тенекеджии, медникари,
калайджии, дето тяхното е по-трудоемко, по-грубо, по-скъпо и на по-малко бройки
излиза.
Но предприемчивият Баболев им казва:
„-
Без хлеб ще останете… За вашия хлеб ли
ще седна да мисля аз.”
Ето и същността на безпринципния
капиталист. Тогава още са го наричали чорбаджия-иззедник.
Преди години в сюжета, Лазар Глаушев,
основен персонаж в романа, е отказал да ползва в занаята си промишлена стока,
за „сефте”, вкарана в Преспа, точно поради тази причина – да не оставят без
хлеб занаятчиите от чаршията. Но времената минават и конкуренцията навлиза в
тези места, като ураган и зад себе си остава фалирали дребни занаятчии, още
гладни и едни големи мераци за потреба, защото очите за „имането”, са големи и
алчни и всеки иска да го притежава.
Нормална история, диалектика, прогрес,
казваме сега, промишлена революция, криза на Кондратиев, би рекъл, примерно,
Иван Костов. Да. Но има и още нещо актуално в тази стопанско-историческа
случка.
Разочарованите занаятчии вземат едно
от лъскавите промишлени ваганчета. Разглеждат го и цъкат.
„Дяволът
го прави него” – казва Кочо.
„Гледжосаното
ваганче подскочи и се търкулна по утъпкания пръстен под. Сега се спуснаха
всички там, да видят що беше останало от него. Дигнаха го няколко ръце. Глечта
се бе олющила на няколко места и се виждаше под нея черната ламарина. Зачуха се
развеселени гласове:
-
Ето какво е… Виде му се силата! Колко време ще изтрай на огън такова нещо!”
Преспанци, два века преди нас са разпознали
ментето и магазина за „1 лев” на Баболев и Брашнаров.
„Прогрес
значи напредък – подзе отново Васил Марков. – Но истинският прогрес, истинският
напредък не значи убийство. С тия твои хубави съдове ти, Баболев, подхвърляш на
страдание и гладна смърт триста невинни човешки създания, и тях, и семействата
им. Това не е прогред! Прогресът трябва
да бъде в обща полза, за общо добро!”
И понеже привържаниците на либералния
капитализъм ще ми се разсърдят и ще ме уличат в невежество, ще добавя още думи
на Васил Марков:
„-
Не ме ли разбирате? Аз искам хубавото да
е хубаво за сички човеци. Това е по-важното, което искам да кажа… да
оставим най-сетне тия съдове.”
И като капак на актуалността ще
допълня:
„-…
И после, Баболев… ти защо сичко обясняваш се с тая Европа, като че ли се криеш
зад нея… И после твоята Европа не е
истинската Европа… Твоята Европа е
търговска Европа. Европа на Бисмарка и Дизраели.”
Е, Талев явно достига до проблема „Морален
ли е капитализмът”, този въпрос, на който в своята книга Андре Конт-Спонвил даде един компромисен
отговор: капитализмът не е нито морален, нито неморален, а аморален, което
според него означава, че не се включва в тази оценъчна категория. Все пак
капитализмът като система от човешки отношения не може да няма ценности, а те
всред хората се определят от морала и от нищо друго.
За да затвърдим докрай актуалността на
талевата „сага”, ще изразя, че точно тази моралност в нашия нов „прогрес”, вече
твърде информационен и най-вече финансов, е най-същественото, което ни липсва,
от което е болна системата, хората го отричат, но не винаги могат да го
наименоват. Те назовават просто практическите последствия и тях заклеймяват с
протестите си.
