Когато гротеската и абсурдът вземаха връх над естетическите ценности

Камбаните звънят без повод, ние също,

Камбани, бийте без причина, ние също.

Ние ще се разваме на дрънкането на веригите,

което ще разклащаме в нас в такт с камбаните

Тристан Цара

дадаист

За него може да прочетете и нещо в Читанка. Също в „Литературен форум” .

А също и в антологията „Френски поети сюрреалисти”, съставена от Стефан Гечев, Захари Стоянов-2011.

Биографични бележки и стихове (но преведени през румънски) – в „Литературен свят”. Все пак Цара е румънски евреин с истинско име Самуел Розенщок.

Нихилизмът и отрицанието на естетичното, абсурдът, са присъщи за следвоенните години, вероятно, защото са вдъхновени от самия абсурд на войната, в която няма никаква естетика, която е отричана и довежда до нихилизъм. Но все пак това „упадъчно” изкуство дава възможност на персоналните интерпретации до голяма степен и в това е чарът му.

Когато губиш, не знаеш какво печелиш, и обратно…

Прецедент

На  изложбата «Display Mediating Landscape»  в Бари местната чистачка свършила добре работата си. Тя изхвърлила две "произведения на съвременното изкуство", създадени от хартия и картон, която тя, докато почиствала, приела за  боклук, оставен от някой недобросъвестен посетител всред останалите експонати.
Двете "творби" били на стойност около 10 000 долара. 
Антонио Василе, член на местната градска управа, все пак отбелязал, че инцидентът е показателен и  художниците трябва да притежават по-голяма отговорност за това как се възприема тяхното изкуство от околните.
Вероятно е трябвало да обявят изложбата за елитарна, за да ориентират и посетителите какво и как гледат. Съществува, обаче, и проблемът някой истински боклук да бъде приет за произведение на изкуството, което би било по-малката беда за застрахователите, но много... много по-голяма беда за зрителите. Това си е истински психологически тест, породен от естетическите преценки на един обикновен човек. Критиците и кураторите трябва сериозно да се замислят.
Все пак жената била оправдана.
Това са рисковете и на масовото изкуство, което създава лесносмилаеми образци, но и проблем на псевдоелитарното, което създава извращения  от типа "новите дрехи на царя".
По материали на http://art-news.com.ua

Арт от Майдана

Не закъсняха проявите на украински художници, вдъхновени от събитията на Майдана. Ето някои от тях.

Размисли върху закона за културното наследство

Националното богатство е за всички, членове на нацията, но изкуството, неудостоверено като национално богатство, може да бъде и елитарно.

Законът за културното наследство, в смисъла си за колекционерството на произведения на изкуството, притежава нещо много рационално.

Скритите творби с национално значение (това е определимо) могат да се намират в частни ръце, които да са закупени, подарени, крадени, намерени, завещани.

Колекционерът може да е просто събирач-ценител или чист търговец.

Търговията, меценатството с тази "стока" не е същото като при друга стока, защото изкуството е, но е и нещо повече от стока, бих я нарекъл одухотворена стока. 

Колекционерът би могъл да бъде много по-добър стопанин и от държавата.

Търговецът може да е по-добър откривател от специализирани служби (примерно да намери някой български класик в чужбина и да го донесе тук).

Обаче, от гледна точка на спекулации, трябва да има регистрационен режим на тази особена част от изкуството и притежателят, собственикът, държателят (както и да го наречат) трябва да няма право да продава тези творби в чужбина, да е длъжен периодично да прави експозиция на обособени за това места - тук и в чужбина (като държавата да съдейства за това), да позволява репродукции, снимки, публикации и всякаква известна му информация за историята на творбата и да се грижи за тях с грижата на добър стопанин..

Тази система ще стимулира и продажбата на "млади" творби, които още не са с национално значение или никога няма да станат.

Целият проблем със закона е какво да се прави със завареното положение, когато в частни колекции се намира платено изкуство без документи за притежание, крадено изкуство и най-общо незаконно изкуство.

Кастинг за месия

„Бог е Абсолют. Пълният генезис на Сътворението е трансцедентен.  Ако абсолютният статус на Сътворението бележим с Q , а с Q` бележим абсолютния статус, в който  Q сингулира, то отношението между Q и Q`, наречено константа на Del, е най-малката неделима и безусловна величина. Тя делира феномена Времепространство, с което обективира убиквичен и иманентен на Абсолюта Енергис. Екстраполирайки обективното познание за Енергиса като апосет Абсолют, можем да направим коректни изводи за статус Q на Сътворението.”

Този „пролегоменен апологетикум” не е изсмукан от пръстите позьорски текс, илюстриращ нечия болезнена амбиция за превъзходство, изразявана, чрез словоблудство. Това е твърде логична теза, звучаща от устата на фантастичен апологет, персонаж от фантастичен роман, който ни представя Петър Делчев в „Кастинг за Месия” (Сиела, 2012).

Там няма да изморите мозъка си само с такива главоблъскащи текстове, напротив, ще се сблъскате с много сатира, интелигентен екшън, прекрасен език. Но най-ценни са идеите за решаване на злободневни проблеми, една мъдра и амбициозна прогностика, представена чрез  едно остро перо.

Някъде в бъдещето ще се проведе Вселенски събор, който трябва да разреши противоречията вътре в християнството и противоречията между него и останалия свят, и науката. Решено е това да стане на изолиран остров някъде в Тихия океан, при специална подготовка. Това е събитието на века и като такова подобаващо ангажира медии, политика, армия, мафия и религиозно поклонничество. Организаторът – един бивш иезуит, куратор на Събора е твърдо решен той да има благоприятен за христианството резултат, затова е твърдо решен и използва малко особени за един християнин методи.

„Установих, че ако преведем това, което великите умове са казали преди 700 години към днешна дата то си е съвсем актуално, но ние не го разбираме, защото ни звучи като бръщолевене на някакви старци.” – казва в едно интервю авторът и в тази книга ни го показва.

Едно от малкото лоши неща в този роман е, че ще трябва да чакаме втората му част.

Едно от малкото хубави неща у нас е, че има писатели като Петър Делчев.

Топ-6

Топ-6 на най-мащабните изложби, които се очакват през 2014 година, по съобщение на http://art-news.com.ua

МоМА. 1 февруари — 1 юни.

Там ще видите най-доброто от архитектурното изкуство на Франк Лойд Райд (да беше жив Тодор Колев, припомням си неговия герой в „Опасен Чар” :))

МоМА (Museum of Modern Art) това е музеят за съвременно изкуство на Манхатън, Ню-Йорк, един от първите и най-представителни музеи на съвременното изкуство в света, който е послужил за еталон на много други подобни институти. Основан е през 1928-ма година. Ето външния вид на сградата след нейната реконструкция.

МоМА също ще се представи от 8 март до 8 юни с изложба под надслов „Гоген: метаморфози”, на която ще бъдат представени всички познати портрети на таитянки, но само във вид на гравюри и графики.

Whitney Museum of American Art (Музей Уитни). 27 юни — 19 октомври

Музеят е основан през 1931-ва, намира се също в Манхатън и носи името на основателя Гертруд Уитни. Известен е и с принадлежащия ресторант с име „Без име”, където се предлага пчелен мед от нарочни кошери, поставени на покрива на музея, която идея е на художника Кики Смит, който е нарекъл меда Flora Honey и е поставил кошерите в чест на Флора – бивш президент на музея и внучка на Уитни. Вероятно една сладка, медена любов.