In Memoriam

Отиде си Рангел Вълчанов.

Отиде – там при другите, които един по един загубваме през изминалите години, за да правят „небесното” кино на златните български поколения кино-майстори.

Осиротя още веднъж кинематографията.

Ще останат „А сега на къде?” и „Лачените обувки на незнайния воин” и множеството му филми и книги.

Ще остане Рангел, филмов режисьор №1 на България за ХХ век както официално беше определен при приема му за действителен член на БАН през 2012 год

Мир на праха му!

Фаталното 13

На 1-ви октомври 2013 год в Регионален етнографски музей – Пловдив се открива Седмото международното биенале „Майстори на карикатурата” Пловдив-2013.

Времето отброява дните, месеците, годините... Ето, макар и някак неусетно, стигнахме и до 2013-та. Годината, която отбелязва това събитие. Събитие, което стана традиция за един музей, за един университет, за един град... Събитие, което се очаква с нетърпение от гражданите на Пловдив, нашите гости, и от мнозината завладени от това изкуство по целия свят.

Темата, по която работиха карикатуристите тази година, бе „Фаталното 13“. Както и предполагахме, тя провокира творците към най-разнообразни интерпретации, съдържащи съзнателни и подсъзнателни асоциации към тринадесетицата... Според повечето 13-ет носи нещастие, но според други това е късметлийско число. Суеверие или обичай, вярно или не? Творбите ни карат както да се замислим пред тях, така и да се насладим на рисунъка и въображението на карикатуристите.

За представителността на Седмото издание на биеналето свидетелства и факта, че в него се включиха 94 автори със 195 карикатури. Те са от 35 националности, от петте континента. След като селектира получените карикатури, журито номинира 18 творби. Пет творци са удостоени със званието „Майстор на карикатурата“, а останалите са отличени с диплом.

Но, защо все пак „фатално-13”?

Най-разпространеното обяснение е, че на датата 13 октомври 1307 година по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V биват арестувани Жак дьо Моле, Великия Магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди рицари от ордена. Подложени на ужасни изтезания, те направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления. Стотици били изгорени на клада, други били екзекутирани по-късно. От този ден нататък петък, 13-и е смятан за лош и нещастен ден от последователите на тамплиерите, а от там се разпространява и всред народите на Европа.

Serpentine Sackler Gallery

Културни новини

Докато у нас правим политически пърформанси и инсталации около и в Парламента, във Великобритания откриват галерии, за да съхранят и покажат изкуството там, където му е мястото.

На 28-ми септември в Лондон се открива нов изложбен комплекс «Serpentine Sackler Gallery», над чийто проект е работил британският архитект Заха Хадид и ландшафтният дизайнер Ленокс-Бойд. Това място до 1805 година е било барутен склад и този факт задава, според мен, две интересни интерпретации: че изкуството успява да замести войната и, че в тези „серпентинни” зали се очаква взривоподобното участие на нещо ново.

Ползваната площ е 900 квадратни метра, в които влизат обществена зона, ресторант, допълнителни галерии и временни ежегодни павилиони.

Наименованието си носи в чест на съпрузите Тереза и Мортимър Саклер, направили крупни дарения за галерията.

Встъпителната изложба след откриването на комплекса е под название «Today We Reboot The Planet» на скулптура Адриан Рохас.

По материали на http://art-news.com.ua.

Джордж Буш - художникът

Бившият президент на САЩ и автор на една война се оказа художник-любител.

Публикувам някои от снимките му, за които трябва да „благодарим” на Guccifer – хакер, успял да проникне във фейсбук-профила му, да научи адреса му и някои други лични неща, както и тези снимки, които вече обиколиха света.

Ползваните изображения са от : http://art-news.com.ua

Вижте още снимки>>>>>

Киригами

Представете си силно растерно изображение (примерно на РС). Нищо няма да разберете, освен абстрактни правоъгълни петна с различни цветове Всъщност и това е изкуство – изкуството на цвета и композицията сами за себе си. Но започнете ли да намалявате растера и пред вас ще се появи образ, картина, нещо действително и различимо.

Това е единият ефект, който новият японски арт ползва в едно необичайно изкуство – киригами. Другият ефект е специфичната обемност, която се получава от сянката на обекта.

Но да обясним по-подробно.

http://art-news.com.ua съобщава за една експозиция на японската художничка Риса Фукуи, която практикува киригами. На практика в техниката си това е оригами (традиционно японско изкуство за сгъване на хартия), но с разрешение да се ползва ножица. Художничката е подготвила серия работи под наслов „Life-sized” (В реални размери). Тя създава десетки портрети, разположени на светопроницаеми панели. Те трябва да се разглеждат от разстояние, защото само така може да се разпознае изображението. В близост посетителят ще види само преплетени линии (растер).

Портретите са създадени така, че могат да бъдат гледани от различни ъгли. Сенките от линиите, които се образуват по пода се превръщат в истински  пърформанс.

Нормално е, японците са ревностни традиционалисти, но както се вижда и новатори, и в тематиката на посочения проект присъстват традиционни елементи, все пак тази техника се основава на древни японски занаяти.

Личният сайт ан Риса Фукуи: http://risafukui.jp/index_en

Ползваните изображения са от : http://art-news.com.ua

Галерията продължава.....

Art of all & everywhere

Арт вибрации

Ако посетите манастира “Св.Наум” край Охрид, ще видите в една килия, непосредствено до олтаря, каменен саркофаг с мощите на светеца. Казват, че ако поставиш ръка или ухо на каменната плоча, ще чуеш сърцето му. Някои го чуват. Това вероятно е собственият пулс, туптящ от напрежение в сакралната обител.

Със сигурност обаче можете да чуете собствения си пулс, ако се разходите по бостънските улици. Там Джордж Зисиадис, интерактивен художник от Сан Франциско, е представил свое изобретение-инсталация (както описва http://art-news.com.ua). То превръща сърдечния ви ритъм в музика. Представлява устройство във формата на сърце с червен цвят и две дръжки, които щом стиснете с ръце чувате музика, съответстваща на ритъма на вашия пулс.

Този проект, определян като обединяващ дизайн, арт и технологии, е наречен «Pulse of the City». Да, подобно на Св.Наум вие не чувате града, чувате себе си. Но не е ли това ритъмът на града, в който сте вие, поел и вашия пулс, не е ли онова ритъмът на Светията, когото почитате и в когото вярвате, поел от вашия пулс?

Музикант

Моите картини

За една изложба

На 19 септември 2013 г. (четвъртък) от 18.00 часа в Регионален етнографски музей – Пловдив ще бъде открита

Авторска изложба

„Амулети, талисмани, пергаменти”

на доц. д-р Ангел Гоев

Изложбата показва възстановки на старинни образци амулети и талисмани, изработени според традиционните обредни технологии на траки, славяни и прабългари, а впоследствие станали общобългарски. Според старите народни вярвания амулетите и талисманите са предмети на силата, които имат способност да отблъскват и прогонват злите сили, да пазят и защитават, да носят добро и сполука на притежателите си или там, където са поставени. Те предпазват от всяка зла сила, от демонични и митологични същества, от уроки, лош поглед, лош помисъл, лоша среща, завист, клетви, магии, болести, несполуки, куцузлък и всяка лошотия. Вярва се, че тази им способност се дължи на магическата им сила, получена чрез специалната, обредна направа, от естеството на материала, от магическите знаци по тях, от заклинателните текстове и формули произнасяни при изработката, от от обредните процедури и от още множество обредни и магически изисквания за време, пространство, състояние и пр. и пр. Изработени са в единичен екземпляр, тъй като според вярванията не бива да се повтарят.

   Направата е от различен материал: дърво, камък, метал, кожа, кост, пера, конци, мъниста. Има множество изисквания към естеството на материала, от къде, как и по кое време да се вземе, как да се обработи. Според видовото разнообразие, направата на един амулет е минимум три дни. Някои се правят в продължение на 5, 7, 9, 12, а по-сложните 40 дни.

   Освен персонални (за хора) амулетите и талисманите биват още за къща, за сватба, за раждане, за конкретно начинание, и за всяка човешка дейност и състояние, за всичко свързано с човека.

   В изложбата са показани и колекция пергаменти за именните дни, свързани с традиционната идея за защита и покровителство на светеца – покровител и защитник на човека.

Изложбата ще гостува в РЕМ - Пловдив от 19 до 30 септември 2013 г.

Единствен и неповторим

В света съществуват два вида творци. Първият работи с обекти: поет, художник – те създават вещи. Другият тип творец е мистик, той създава себе си. Той не работи с обекти, а със субекти, той работи над себе си, над собственото си същество. И той е истинският творец, истинският поет, защото превръща себе си в шедьовър.

Вие носите шедьовъра, скътан вътре във вас, но вие стоите и на пътя му. Просто се отдръпнете настрани и шедьовърът ще се разкрие. Всеки е шедьовър, защото Бог никога не дава някому по-малко. Всеки носи в себе си скрития шедьовър на много животи без да знае кой е той и опитвайки се да стане някой друг.

Оставете идеята да станете някой друг, защото вие вече сте шедьовър. Вие трябва само да се приближите до него, да го познаете, да го осъзнаете. Самият Бог ви е сътворил, вие не трябва да се подобрявате по някакъв начин.

Всичко, което сега правим с разбирането на нашата зрялост, привнася обогатяване в нашия живот и в живота на другите. Дошло е време да изразим себе си, използвайки всичко, което сме научили в своя живот.

Ошо Дзен Таро

Твърде срамно ми се стори, когато преди години се възприех като единствен и неповторим. Литотата в моето възпитание отхвърли убеждението. Но този текст ми напомни, че съм бил прав. Все пак никой на света няма моите пръстови отпечатъци, нали? Никой няма и вашите. Да, ние сме единствени и неповторими и в това няма нищо срамно и неприлично.

В Париж

В Париже , Марина Цветаева

Париж, июнь 1909

Мой превод

Тук къщите са стигнали звездите, а виж -

небето се е свлякло като тежък дим.

В големия и радостен Париж

витае този таен гнет неутешим.

Шуми вечерна улица голяма

светликът гаси сетните лъчи,

навсякъде и всички са по двама,

с трептящи устни, дръзнали очи.

Аз съм сама,  на кестена облегната,

така е сладко да подпреш глава,

в сърцето си Ростан¹ не пренебрегнала

тъй както бе в непрежалимата Москва.

А нощите в Париж за мен са  чужди,

по-скъпо ми е потното бълнуване!

в дома ме чака тягост теменужна

и нечий ласкав образ нарисуван.

Там има нечий взор печално-братски.

Там има нежен профил на стената.

А Сара и Ростан, и мъченик Райхщадтски²

пристигат във съня ми по-нататък!

Голям и радостен Париж е,

трева и синева ми се присънва

и после смях,  мъгли  и грижи,

и болката както преди - бездънна.

--------------

¹. Едмон Ростан – френски поет и драматург

². Херцог Райхщадски – това е Наполеон ІІ, единственият законен син на Наполеон Бонапарт. Трагичната съдба на Наполеон ІІ е вдъхновила Едмонд Ростан да напише драмата „Орлето” (L’Aiglon), чрез което произведение Марина Цветаева става поклонничка на Наполеон баща и син.

От всичко може да се прави изкуство