Споделеното четене
„- Седи си човек на
ръба и до него има сандали. Неизбежно възниква въпрос: чии са тези сандали и
къде е техният собственик?”
Това съмнение Братя Стругацки са поставили като реплика на персонажа Домарошчинер в романа им „Охлюв по склона” (някъде в превод „Охлюв по стръмното”). Майсторите разказвачи използват многословния диалог - сказ за да представят художествено дълбоките си идеи.
Стремежът за познание се превръща в страст на човека да доминира, да покорява и подчинява естеството. Когато се установи, че това е невъзможно остава безличната самодостатъчност на подчиняващата организацията, чието безсмислено действие се превръща в парадокс. Остава „Управлението” със своята самодостатъчна бюрокрация и нейните изоставени инструменти, лишени от своя собственик или ползвател, ненужни, безсилни и гротескни.
