В книжка 1/2018 на списание “Страница” е презентирана украинската писателка Любов Якимчук.
класацията на “Forbes”.
Ето кратък цитат от стихотворение на Якимчук, поместено в списанието:
“...тази любов ме гледа и ми казва:
мамо, дръж салфетката
много твърда любов
на рядка мама
и газообразен тате”
Превод от украински на Райна Камберова
Цитатът не е изваден извън контекста. “Твърдата любов” се свързва с “твърдия диск” който бил извън?... компютъра. “Газообразният” тате е приемлив, заради раздялата на лирическата героиня, но “салфетката” и “рядката” мама са ни в клин, ни в ръкав. Оригиналничене - това е диагнозата, заменяне на неумението с празнодумство.
Опасно е да обобщя, но съвременното разбиране за поезията като супер-бяла съдържа самата кризата на поезията. Да поясня: понятието “супер-бяла” е моя измислица и не трябва да се приема като коректна дефиниция. То е просто име, за да конкретизирам обекта на моя задочен разговор. Имам пред вид като белия стих - стих без рима, но с ритмика, само че и без ритмика, просто отвлечена проза, подредена геометрично и стихоподобно.
