Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-2

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”

Дилок – 2003

превод: Людмила Андреева

Продължение от Част-1.

Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-1

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”

Дилок – 2003

превод: Людмила Андреева

Намислил съм в няколко части да разкрия идеите на Том Хартман. Повярвайте, те са много различни, изключително любопитни, натрапчиво логични, но с публикуването им ни най-малко не гарантирам истинността им . Подбрал съм ги според степента на моето учудване, което е предизвикал текста и съм ги коментирал според моята логика и убеденост.

Фермата

Е.Т.А. Хофман (wikipedia)

Споделеното четене

N.B. Фермата, с ударение на 1-то “а”, представлява неопределено удължаване на тон или пауза по време на изпълнение на музикално произведение, при което се прекратява съпровода.

          Музикалната тема в разказа на Ернст Хофман „Фермата” ме насочва към въпроса: какъв по-скоро е Хофман, писател, композитор, диригент, музикален критик, живописец, график, карикатурист? Може би разказвач на приказки? Или инфантилен фантазьор? Или непоправим присмехулник, който ни се присмива през завесата на вековете. Доста късно критиката намира в литературното му творчество онова, което трябва да се намери, за да забодем името му върху стената, на която са разпънати класиците. До тогава е спряган по-скоро като музикант и то посредствен.

Ървинг Стоун

Кратка информация за писателя

Ървинг Стоун – Тененбаум ( Irving Stone, 1903 —1989)  е определян за един от основоположниците на биографичния роман. Той е американски писател, син в емигрантско семейство. Завършва право и икономика. Започва да пише пиеси, после романи. Работил е като художествен критик. Член на Обществото на писателите. Получава докторска титла по литература и право.

Написал е 25 биографични романа и 18 пиеси.

Страстите на разума

Споделеното четене

Ървинг Стоун

„Страстите на разума” 
(Роман за живота на Зигмунд Фройд)

ЕРА, 2002 г.;
превод: Весела Прошкова, Весела Еленкова

На стената ми, преди години, имаше една картина на Фройд. Беше я нарисувал мой приятел. С молив. Тогава нямаше интернет и нямаше от къде да го копира. Представляваше портрета на Фройд, нарисуван с такава техника и стил, че в него можеше да се види или лицето на Зигмунд, или гола жена. Зависи от къде ще го погледнеш...

Как Ървинг Стоун поглежда към бащата на психоанализата.