Отиде си Бояджана

Георги Бояджиев - Бояджана напусна своя град и нашия свят. Той не беше просто синът на колоса Златю Бояджиев, той беше Бояджана, един от групата на пловдивските големи: Слона, Йони Левиев, Димитър Киров и може би с неговата кончина рухна последния мост между настоящето и миналото в изкуството.

Помня го последно преди няколко години в Мармарис. Вечер куцук-куцук сядаше на пейката, все така привидно мрачен, сякаш е обиден и на морето. Сипваше си пръст ракийка и се отнасяше някъде в своя стар свят или пък презираше новия, който му донесе толкова беди. 

Често един млад художник го скицираше отдалече. Престарши се и го попита може ли да му позира. "Бягай от тук" - рече му и потъна в своята велика самота на творец.

Мир на праха ти, Бояджан.

Презрението

Алберто Моравия, „Презрението”, Унискорп-2011

"В тази история искам да разкажа как Емилия откри или помисли, че е открила някои мои недостатъци, започна да ме осъжда и престана да ме обича, докато аз все още продължавах да я обичам и да не правя преценки за нея" – казва героят на Моравия.

Ако очаквате нещо много ангажиращо от първите страници, ще зарежете романа. Ако упорито продължите, ще намерите нещо скучно до края на романа. Скучно, но много истинско. Признайте си, как ще живеете, ако близък вам човек ви презира?

Обикновено големите неща, които ни се случват, за другите са скучни, но те променят живота ни. Е, не си ли заслужават да бъдат споделени? Та става въпрос за цял един живот!

„Защото  в центъра на всичко са парите и в това което правим, и в това, което сме, и в това, което искаме да станем – в работата ни, в мечтите ни, дори в отношенията ни с хората, които обичаме.”

Много близко по изразни средства и структура до „Воайорът”.

Романът е филмиран от Годар с Бриджит Бардо и е драматизиран на сцената на „Сфумато”.

Великият копнеж по рая

Сам Шепард, „Великият копнеж по рая”, разкази, превод Елика Рафи, Бард-2007

Самюел Шепард Роджърс (Шепърт, срещано другаде) е известен по-скоро като драматург, артист и бивш мъж (съжител) на Джесика Ланг. Аз го срещам като разказвач от посочения сборник с разкази. Действително е „по-близо до лаконичните и не особено изящни мъже”, както се казва в едно интервю, и то не само като събеседник, а и като писател на разкази.

В някои от разказите (пр. „Укротителят”) се усеща повече прериен дъх, чуват се копита и са повече като носител на далечни за нас „кънтри” амбиции, страсти и отношения, илюстриращи дивото роднинско съперничество. Други са амбициозен боклук, вероятно обременени с драматургичните амбиции на автора, но в това томче има два разказа, които оправдават наличието на Сам Шепард: „Отломък от берлинската стена” и „Великият копнеж по рая”.

Първият олицетворява американската тъпота! Да, тъпота!!!

Тъп = умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав (Синонимен речник на българския език – МАГ-77 – 2000).

„Тъпият” е бащата, който не убива мравките от кухненския плот, а ги събаря на пода и „ги оставя да се изнижат”. Той не знае за „Берлинската стена”, за която дъщеря му пита, защото има урок, и се оказва, че е била там, а баща й просто не помни такива подробности. Оптимистичното е все пак, че дъщерята е взела (като сувенир) отломък от бетонната стена. „Да не го загубиш” – казва сестра й. „Как ще го загубя, нали има етикет” – казва тя, докато бащата  гледа към „моравата и кленовото дърво”. Благодаря на Сам шепард (нека сам си напише името) за това откровение, а ако има друг негов подтекст за разказа – да ми се обади.

Вторият разказ (ползван е за заглавие на томчето и с право) показва двама старци в края на дните им, които ги крепи единствено разбирателството помежду им, дошло от дългогодишно приятелство. А когато единият изневерява на съвместната толерантност, другият го напуска обиден. Тук става въпрос за жена, но и за доверие между приятели. Старостта и навикът демонстрират дълбоката несправедливост в един наглед безобиден случай. Когато всичко друго отминава съществено остава това, което е утвърдено като ценност в годините. А оказва се, че то е добро. Оказва се, че и разказът е добър и томчето си заслужава дори само заради него. Специалисти поясняват, че „Великият копнеж по рая” е най-доброто написано от Сам Шепард.

Четете в Читанката

Ето какво беше добавено в он-лайн библиотеката „Моята библиотека“ през юли 2013 г.:

Това е списък, който получавам като абонамент. Всеки може да се абонира.

Публикувам го тук за ваше удобство и като уважение и признание към тези, които са се потрудили, за да имаме достъп до една световна библиотека.

Силуетът от гарата

ВОКЗАЛЬНЫЙ СИЛУЭТ, Марина Цветаева

Севастополь. Пасха, 1909

Из първия сборник със стихове на авторката „Вечерний альбом”

Мой превод

Не се познаваме и не държа,

и не робувам на илюзии звездни.

С лице такова и в най-тъмни бездни

за някои се намира светлина.

На тез, що жегнати са от съдбата,

са им необщителни лицата.

Не ви е разгадана същината

и робска няма да ви е душата!

С това лице не може да сте робът клет!

Тук липсва грешката случайна.

Аз знам, че за мнозина ще е тайна

тоз поглед и този тънък силует.

И на косите тежкия венец

наметнатия шал отваря 

(би ви отивала китара)

и лицето бледно на светец.

Не ви познавам. Вероятно

любезен сте по задължение…

Да, фантазирам, без съмнение!

Дори с утопии се живей - понятно!

Денят е близо, вероятно,

когато ще узная всичко отрицателно…

Но да сгрешиш - така е обаятелно!

Но и да сбъркаш е така приятно!

Държейки шала с лекота,

там дето свирките пищят с тревога,

стояхте вие кат’ загадка строга.

Ще ви запомня аз – така.

Още за Марина Цветаева:

По слънчевата страна на улицата

"On the Sunny Side of the Street" е песен от 1930-та на  Jimmy McHugh и Dorothy Fields, харесана и пята от много изпълнители, включително от Дизи Гилеспи. Имаше я и в моя стара плоча на Луис Амстронг. „По слънчевата страна на улицата” е и прекрасен роман на Дина Рубина (Дамян Яков – 2008, в превод от руски на Татяна Балова).

Грабвай шапката и се изнасяй!

Зарежи си грижите, не чу ли?

Животът може да е тъй прекрасен

по слънчевата страна на улицата.

(преводът е мой)

Само че за Дина Рубина слънчевата страна на улицата е вече безлюдната страна.

Романът й е едно връщане назад с носталгия от висините на успелия човек, реализирал се в странство. Слънчевата страна е уюта на спомена и младостта, но той е вече пуст и безлюден, останал като сън и понятие.

Ташкент след втората световна война – един конгломерат от раси, народности, езици и наречия. Тук са евакуирани и руснаци, и корейци, и, грузинци, гърци, българи.

„Ташкент се обитаваше от 98 нации и народности. Стихиен Интернационал. „Ноев ковчег”… Трудно можеш да изненадаш някой, че си арменец, айсор, евреин, грък, татарин, уйгур или кореец”

АБК готви нова атака над „Моята библиотека“

"Читанката" - най-голямата българска он-лайн библиотека е отново е под обстрел. Този път намесват ФБР. Те не искат на четем, искат да плащаме. Световното богатство на човешкото творчество и интелект за тях е купчина пари и интереси. Като всичко останало в този несправедлив свят. Системата, която ползва "Моята библиотека" за персонално, некомерсиално четене пак пречи някому. Равносилно е да бъде атакувана и Народната библиотека, която има филиали в цялата страна, а също и кварталните читалища, които предлагат книги за домашен прочит.  

Прилагам това писмо с апела на http://forum.chitanka.info/operation-mindcrime-2-t3927.html#p15866, където е публикувано:

Ръководството на Асоциация „Българска книга“ (АБК), с предводител Веселин Тодоров, подготвя нова атака срещу „Моята библиотека“. Този път вика на помощ ФБР, които хич не си поплюват при погазването на човешките права. Заради тях в началото на годината се самоуби едно брилянтно момче — Арон Суорц/Шварц (Aaron Swartz) — само на 26 години.

На 16 юли следното писмо е било пратено до членовете на АБК:

Уважаеми колеги,

АБК непрекъснато полага грижи за опазване на авторските и сродните права на своите членове. В тази връзка на 15.07 имах среща с агент Олсън от ФБР, която до края на годината е позиционирана в София и се занимава с киберпрестъпления. Тя прояви голямо желание да съдейства в нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info. Ангажимента е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.

Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие(на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.

Поздрави

Веселин Тодоров