По слънчевата страна на улицата

"On the Sunny Side of the Street" е песен от 1930-та на  Jimmy McHugh и Dorothy Fields, харесана и пята от много изпълнители, включително от Дизи Гилеспи. Имаше я и в моя стара плоча на Луис Амстронг. „По слънчевата страна на улицата” е и прекрасен роман на Дина Рубина (Дамян Яков – 2008, в превод от руски на Татяна Балова).

Грабвай шапката и се изнасяй!

Зарежи си грижите, не чу ли?

Животът може да е тъй прекрасен

по слънчевата страна на улицата.

(преводът е мой)

Само че за Дина Рубина слънчевата страна на улицата е вече безлюдната страна.

Романът й е едно връщане назад с носталгия от висините на успелия човек, реализирал се в странство. Слънчевата страна е уюта на спомена и младостта, но той е вече пуст и безлюден, останал като сън и понятие.

Ташкент след втората световна война – един конгломерат от раси, народности, езици и наречия. Тук са евакуирани и руснаци, и корейци, и, грузинци, гърци, българи.

„Ташкент се обитаваше от 98 нации и народности. Стихиен Интернационал. „Ноев ковчег”… Трудно можеш да изненадаш някой, че си арменец, айсор, евреин, грък, татарин, уйгур или кореец”

Всеки тук идва със своите навици, амбиции, надежда, разбирания. Всички са уеднаквени в сталинското-комунистическо общежитие, но това е привидно. Волята, талантът и амбицията на всеки спомагат за усъвършенстването на признати художници, музиканти, математици, лекари. Способстват да се реализират и престъпници, и интелигентни алкохолици. Ташкент е като огромен източен пазар, в който можеш да намериш всичко, дори това, което не се продава.

Има нещо близко и познато за тези от нас читатели, чиято младост е преминала през такива времена, въпреки че съветският комунален социализъм е къде по пропит от опасности, лишения и безразсъдство.

Това е роман, от който се вижда как мизерията може да роди и изгради както духовно възвишеното, така и брутално низкото. Тази дуалност е навсякъде и не зависи само от начина на живот. Тя е заложен избор, който зависи от волята. Вижда се как в една и съща среда могат да се съхраняват ценности напук на трудностите или  как се тръгва по пътя на престъплението, или как се избира лесния път на личностния разпад в алкохолизма.

Катя едвам оцелява от Блокадата, а Вера е нейното неискано дете, което мизерства по съседи, когато майка й спекулантства по пазари и гари. Озлоблението към собствената майка ражда творец – Вера става художничка. Намира си баща – интелигентен алкохолик. Приятели – интелектуалци. Житейската обида на майката я отчуждава от дъщерята и я прави наркопласьор и убиец. И двете успяват да се реализират. Катя натрупва много пари от престъпления, а Вера става известна художничка в Германия и САЩ.  Макар че животът ги е тласнал на различните страни на улицата, и двете не са удовлетворени. Майката е била на тъмната и до смъртта си не може да разбере дъщерята. „Злото не залепваше за теб. Ти гледаше в друга посока. Защо?” Макар и на слънчевата страна, Вера разбира, че тази страна е отдавна безлюдна. Тя намира своята любов, но я намира късно и на едно чуждо място, там където се е родила песента за улицата.

Всичко това Дина Рубина ни го разказва с цветущо-образния стил на художник, като съвременник и като съзерцател – увлекателно, топло и правдиво.

Не пречете на доброто, то трябва да бъде сторено навреме, да е признато и възнаградено, иначе остава на един слънчев, но чужд и пуст тротоар – това пък е моето послание, като читател, родило се в емоцията и удовлетворението от четеното.

Дина Рубина е най-известната рускоезична израелска писателка, родена в Ташкент през 1953 г. в семейството на художник и учителка. Романът й „По слънчевата страна на улицата” е награден с трета награда за най-значима руска национална литература „Голямата книга” за 2007 год.