Твърде отдавна,
когато специалните книги можеха да се открият единствено в държавната
оказионна книжарница, зърнах поуръфания
том на "Тъй рече Заратустра". Видя ми се като самото тайнство на
мъдростта. Не ми позволиха дори да я разлистя. Стуваше над 100 лева по парите,
които сега трябва да умножим поне по 10. Той остана у мен с езотеричен ореол,
като нещо забранено, но съществуващо.
 |
| Фридрих Ничше |
По онези времена
беше трудно да се намери книга на неутвърден философ, ала критика – много. Българският
филм "Бялата стая" (по сценарий на Богомил Райнов) показа това, как на
протагониста, лежащ от жълтеница в болницата, не му беше позволено да прочете Фройд,
за да го критикува в дисертацията си. Но Ничше, заради много удобни
идеологически идеи, не беше така извергнат.
В университета
свързвахме Ничше със Свръхчовека, който той
описваше във философията си. От него очаквахме да бъде идеилогическият
основател на германския фашизъм и заради това беше удобен за критика. А фактът
на неговата по-лесна достъпност, идваше вероятно от първоначалното му мнение,
описано в пламенната му статия за Вагнер във Вайрой, в която демонстрира своето
убеждение в неповторимостта на композитора, като разгорещен гаулайтер. Именно
този чувствителен нерв, чрез който се изпраща положителна вибрация към "народа"
– потребител на вагнеровото изкуство, беше в резонанс с действащата идеология.
Верен на
класическото си образование и практика, Ничше създава модел за произхода и
естеството на изкуството, като го свързва с древногръцката драма.
Моделирането е научен
подход. Най-силният, известен до момента, модел е този на математиката. Той
предполага прецизност и доказуемост. Самата математика е за себе си модел,
защото успява да се самоанализира, създава абстрактни умозаключения и автономни
доказателства за своя метод и очаква само някой умело да я приложи.
Съвременната наука (въобще) е непременно свързана с математиката и което и да е
явление, ако не се основава на нея, се счита за ненаучно, респективно
необосновано в опита, дефакто несериозно. Не трябва да се забравя, че макар
чистата математика (сама за себе си) да е перфектно обоснована, тя се основава
на група умозрителни (очевидни) аксиоми, множество зададени начални условия и
ограничения в дефиниционната област на всеки един неин подмодел. Това не я прави
по-малко полезна. Напротив, без нея познанието ни е невъзможно. Но без добрия
анализатор да я приложи адекватно към явлението, което той изследва, нейната
мощ може да се превърне в криво огледало (както и често се случва).
