Артистично дисиденство

Ай Вейвей, японският артист, за който скоро стана дума тук, е известен като китайски дисидент и затова доста тачен в западния свят. Артистът, който се е опълчил срещу резултатите от Културната революция и щуротиите, останали от Мао, Дън, пък и Цян Дзин, изпадна в една противоречива ситуация, неговите методи на протест му изиграха лоша шега, като му показаха несъстоятелността на аршина, с който мери.

За една от своите артистични инсталации, Ай е позволил една автентична ваза от династията Хан на възраст над 2000 години да бъде строшена в земята (Dropping a Han Dynasty Urn, 1995—2004). Друга ваза, пак от същата династия (и също част от националното богатство на Китай) той обрисувал с надпис Кока-Кола. За този „творчески акт” аз лично нямам обяснение, дори смятам за безумен или по-скоро мазнишки.

http://www.maryboonegallery.com/

Но когато скоро, както твърди http://art-news.com.ua/, в Perez Art Museum в Маями, 51-годишният Максимо Каминеро, който се представил за художник, влязъл в залата, където била показана инсталация на Вейвей, взел една от 16-те ярко боядисани древни вази и я разбил в пода в знак на протест срещу чуждестранното изкуство. Този акт не се харесъл на Ай и осъдил пакостника на 5 години и милион долара, защото вазата била негова.

http://www.vesti.bg/

Винаги съм си мислил, че дисидентите са принципни хора и тям е присъща справедливостта, но явно славата и имакът променят мислите и изкривяват ценностите дори на най-откроените радетели.  Вероятно обществото, което ги приема като дисиденти бързичко ги деформира, асимилира и от борбата им за справедливост остава лошите спомени на неуютните преживявания.

Ако, все пак, не сте осъзнали тезата ми, тя е в различното разбиране на артистичния жест, отнесен към едно и също национално богатство, макар и в частна колекция, но все пак частно, оценено като лично притежание и създаващо от обществената отговорност лична  безотговорност.

Топ-6

Топ-6 на най-мащабните изложби, които се очакват през 2014 година, по съобщение на http://art-news.com.ua

МоМА. 1 февруари — 1 юни.

Там ще видите най-доброто от архитектурното изкуство на Франк Лойд Райд (да беше жив Тодор Колев, припомням си неговия герой в „Опасен Чар” :))

МоМА (Museum of Modern Art) това е музеят за съвременно изкуство на Манхатън, Ню-Йорк, един от първите и най-представителни музеи на съвременното изкуство в света, който е послужил за еталон на много други подобни институти. Основан е през 1928-ма година. Ето външния вид на сградата след нейната реконструкция.

МоМА също ще се представи от 8 март до 8 юни с изложба под надслов „Гоген: метаморфози”, на която ще бъдат представени всички познати портрети на таитянки, но само във вид на гравюри и графики.

Whitney Museum of American Art (Музей Уитни). 27 юни — 19 октомври

Музеят е основан през 1931-ва, намира се също в Манхатън и носи името на основателя Гертруд Уитни. Известен е и с принадлежащия ресторант с име „Без име”, където се предлага пчелен мед от нарочни кошери, поставени на покрива на музея, която идея е на художника Кики Смит, който е нарекъл меда Flora Honey и е поставил кошерите в чест на Флора – бивш президент на музея и внучка на Уитни. Вероятно една сладка, медена любов.