Мръсно бельо

Art of all & everywhere

Не от всичко трябва да се претендира, че се прави изкуство.

Това заключение е в противовес на рубриката ми „От всичко може да се прави изкуство”, отбелязана неслучайно чуждоезично „Art of all & everywhere”, защото обикновено идва у нас със закъснение.

Причината за тази корекция в умозаключението е изложбата „Мандала” на Пилар Албарасин. Тази сакрална хиндуистка дума, която испанската художничката е използвала за име на експозицията си, се отнася за изложено употребявано бельо.

Сайтът източник http://art-news.com.ua съобщава, че кризата в Испания не е попречила на правителството да спонсорира тази експозиция. Аз смятам, че по-скоро някой находчив служител е съдействал за нея, именно да натвърди върху кризата, която добре олицетворява едно употребявано бельо. Това е по-скоро протестен символизъм, отколкото изкуство. Трябва да има, все пак, някаква граница, гарантирана от естетиката, която да разграничи изкуството и пошлостта. Една палма може да е обект на романтична картина, прекрасна снимка, но и много лесно може да се превърне в кич, попадайки в неправилните ръце, не на точното място и не в точното време. А, според мен, едно мръсно бельо си е просто мръсно бельо.

Art of all & everywhere

Арт вибрации

Ако посетите манастира “Св.Наум” край Охрид, ще видите в една килия, непосредствено до олтаря, каменен саркофаг с мощите на светеца. Казват, че ако поставиш ръка или ухо на каменната плоча, ще чуеш сърцето му. Някои го чуват. Това вероятно е собственият пулс, туптящ от напрежение в сакралната обител.

Със сигурност обаче можете да чуете собствения си пулс, ако се разходите по бостънските улици. Там Джордж Зисиадис, интерактивен художник от Сан Франциско, е представил свое изобретение-инсталация (както описва http://art-news.com.ua). То превръща сърдечния ви ритъм в музика. Представлява устройство във формата на сърце с червен цвят и две дръжки, които щом стиснете с ръце чувате музика, съответстваща на ритъма на вашия пулс.

Този проект, определян като обединяващ дизайн, арт и технологии, е наречен «Pulse of the City». Да, подобно на Св.Наум вие не чувате града, чувате себе си. Но не е ли това ритъмът на града, в който сте вие, поел и вашия пулс, не е ли онова ритъмът на Светията, когото почитате и в когото вярвате, поел от вашия пулс?

От всичко може да се прави изкуство