Жерави

ЖУРАВЛИ

Николай Рубцов

мой превод

Между блатните стволове изток блести огнелик.

Миг и слиза октомври върху жерави с тъжни крила.

Ще ме вдигнат от сън със настойчив и призивен вик

над гори и блата, над незнайни далечни села.

И  по цялата Рус отреденият срок отзвучава -

възвестяват това, като в листи на древно предание.

Всичко що е в душата накрая в скръбта се стопява

и във полета горд търсим нужното  днес  упование.

А на птиците махат онези, що дишат в съгласие.

И за пусти нивя и погубени гробни полета -

 като древни легенди  небесните звуци разгласят,

надалече отнасят със себе си всяка несрета.

Пак летят, пак летят… Отворете широко души!

Покажете се -  в миг, всеки свойто небе да узнае.

Ето млъкват - пустей естество и душа се троши -

затова замълчи! – вече никой не ще се покае…

Със специалната благодарност към Олександра Бондаренко за отзивчивостта и  професионалната консултация по превода. 

Артистично дисиденство

Ай Вейвей, японският артист, за който скоро стана дума тук, е известен като китайски дисидент и затова доста тачен в западния свят. Артистът, който се е опълчил срещу резултатите от Културната революция и щуротиите, останали от Мао, Дън, пък и Цян Дзин, изпадна в една противоречива ситуация, неговите методи на протест му изиграха лоша шега, като му показаха несъстоятелността на аршина, с който мери.

За една от своите артистични инсталации, Ай е позволил една автентична ваза от династията Хан на възраст над 2000 години да бъде строшена в земята (Dropping a Han Dynasty Urn, 1995—2004). Друга ваза, пак от същата династия (и също част от националното богатство на Китай) той обрисувал с надпис Кока-Кола. За този „творчески акт” аз лично нямам обяснение, дори смятам за безумен или по-скоро мазнишки.

http://www.maryboonegallery.com/

Но когато скоро, както твърди http://art-news.com.ua/, в Perez Art Museum в Маями, 51-годишният Максимо Каминеро, който се представил за художник, влязъл в залата, където била показана инсталация на Вейвей, взел една от 16-те ярко боядисани древни вази и я разбил в пода в знак на протест срещу чуждестранното изкуство. Този акт не се харесъл на Ай и осъдил пакостника на 5 години и милион долара, защото вазата била негова.

http://www.vesti.bg/

Винаги съм си мислил, че дисидентите са принципни хора и тям е присъща справедливостта, но явно славата и имакът променят мислите и изкривяват ценностите дори на най-откроените радетели.  Вероятно обществото, което ги приема като дисиденти бързичко ги деформира, асимилира и от борбата им за справедливост остава лошите спомени на неуютните преживявания.

Ако, все пак, не сте осъзнали тезата ми, тя е в различното разбиране на артистичния жест, отнесен към едно и също национално богатство, макар и в частна колекция, но все пак частно, оценено като лично притежание и създаващо от обществената отговорност лична  безотговорност.

Рисунки & Пластики

Една много приятна изложба на Дружеството на пловдивските художници се откри на 5-ти март. В галерията "срещу Дома на техниката" (така си я знаем в Пловдив) се видя нещо различно - 
нито класично, 
нито академично, 
въобще не лаично,
но експериментално, 
далеч не брутално,
леко сексуално,
но по принцип радикално.
Привлекателно,
художествено настоятелно,
изпробва ексхибитора,
изпробва и зрителя.
Жертви няма 
има събитие.

И ето:

Толерантност

Добре е да не се забравя, че значението на думата "толерантен" включва в себе  си конотацията за търпимост към чужди убеждения, макар да ги смятаме за лишени от разум.

Отново Анна

Отдавна не се беше случвало в съботната вечер по телевизията да се види истински филм. Кино-филм, трябва да уточня, защото киното все пак е изкуство и дори му номерираха лична муза. Представи го БНТ-2, май единствената сериозна телевизия, който остана.

За трети път гледам вариянт на Анна Каренина и за четвърти път (защото прочетох и романа) се удивлявам как една сълзлива история се превръща в изкуство и то различно, неповтарящо се, в зависимост от това кой артист го е пипнал.

Филмът е на Бърнард Роуз, САЩ 1997, със Софи Марсо и Джеймз Фокс.

Правя справка: 9 неми филма и 22 говорящи, черно-бели и цветни, са създадени до сега, от които някои са мини-сериали, някои ползват само мотиви, а има и филм-балет. От Грета Гарбо до Кира Найтли (2012 г) се събират тези трийсетина Ани. От специфичната пищност на индийската продукция до постмодерната версия на Джо Райт (2012), да която писах ТУК.