Отново Анна

Отдавна не се беше случвало в съботната вечер по телевизията да се види истински филм. Кино-филм, трябва да уточня, защото киното все пак е изкуство и дори му номерираха лична муза. Представи го БНТ-2, май единствената сериозна телевизия, който остана.

За трети път гледам вариянт на Анна Каренина и за четвърти път (защото прочетох и романа) се удивлявам как една сълзлива история се превръща в изкуство и то различно, неповтарящо се, в зависимост от това кой артист го е пипнал.

Филмът е на Бърнард Роуз, САЩ 1997, със Софи Марсо и Джеймз Фокс.

Правя справка: 9 неми филма и 22 говорящи, черно-бели и цветни, са създадени до сега, от които някои са мини-сериали, някои ползват само мотиви, а има и филм-балет. От Грета Гарбо до Кира Найтли (2012 г) се събират тези трийсетина Ани. От специфичната пищност на индийската продукция до постмодерната версия на Джо Райт (2012), да която писах ТУК.

 Готов съм да гарантирам, че изгледам ли ги, всички ще бъдат различни, макар историята да е същата. Но има и нещо постоянно – това е Анна. Сякаш тя винаги си остава същата, а се менят Каренин, мени се Левин, дори и Стива – братът на Анна. Разбира се мелодрамата между Кити и Левин си е един паралелен роман в романа, но той не е поставен случайно от Толстой (Leo Tolstoy – както го пишат американците).

„Мелодрамата е само фон за стила и идеите на Толстой. Очевидно, киното е само опит за пренасяне на литературата отвъд субективното изкуство...” – казва Златна Романова в анотацията си към филма и съм съгласен с нея. Този път Бернард Роуз представя Каренин като безчовещен издевател. Наобратно, Джо Райт ни го дава като истински православен християнин, готов на компромиси и разбиращ (донякъде) съпругата си. Да не забравяме, че Толстой го е поставил като висш царски чиновник и действието се развива 1880-83 год. Дори при  Роуз Анна го мрази и му го казва в лицето, а наобратно - при Райт, драмата на Анна включва и раздялата с мъжа й, който макар да не обича – уважава.

По принцип Анна е самотен и изолиран образ в романа, едно, че тя трябва да се крие от обществото, заради простъпката си, друго – че тя действително трябва да остане сама в драмата си, което да оправдае суицида. Затова Анна е съща, тя е носителка на една невъзможна любов и нищо повече. Но философията е в Левин и Каренин. Разбрал добре това, Роуз започва филма с кошмарите на Левин и го завършва с неговата философска нирвана, открил смисъла! При Райт се вплита и философията на Каренин, свързана с неговото либерално поведение в отговор на доведената му лична драма, което е нещо подобно като послание с това на Левин при Роуз.

Наистина, най-правилен отговор ще даде Толстой в книгата си и по-скоро читателят, който ще анализира за себе си творбата.

В руската версия, която гледах, тези три неща са доста балансирани, както личат и в романа. Англоезичниците явно си позволяват западни интерпретации (няма лошо, дори похвално), но винаги напускат източната класика, защото, сигурен съм, не я разбират. Не могат да се поставят на мястото на руснака, българина и т.н. Не могат да мислят като тях.

Така че това беше една прекрасна събота вечер с една нова (за мен) Анна Каренина.