Не мисля, не се жалвам, и не споря

„ Не думаю, не жалуюсь, не спорю …”,

Марина Цветаева (мой превод)

Не мисля, не се жалвам, и не споря.

Не спя.

и ни за слънце, ни луна се боря, 

ни кораб, ни море ще изтърпя.

Не чувствам жегата зад тез стени,

нито зеленото в градината отгатвам

и никакви подаръци, помни,

отдавна пожелани не очаквам.

Ни утрото ме радва, ни трамвая,

раздаващ звънко междуметие.

Живея без да виждам ден и зная,

че позабравила съм дата и столетие.

На срязано въже играя сякаш

аз – малкия танцьор

И сянката на нечия сянка свляках, 

аз –лунатик на две луни, от тъмния декор

Анастас Константинов

В Галерия „Анастас” е уютно. Там лятото не се усеща като знойна, потообразуваща субстанция. Там лятото е утеха. Всъщност, там винаги е лято, вероятно, заради спрялото време на Стария град. Всеки знае, че в Стария Пловдив време няма, то губи смисъла си, защото Градът е направен от вечни неща. Една голяма вечност, многоцветна, многолика и топла, е съхранена и в галерията на Анастас Константинов. 

Калдъръмът потропва по вратата на старата къща и продължава през лъкатушния двор във вид на разноцветни мозайки. Там е градинката от приказките – зелена и пъстра, която гледа с ястребово око от тепето към града. В скута на старата къща е галерията. Надолу ли, нагоре ли, влезеш ли веднъж – ще се изгубиш, но ще го направиш доброволно. Ще потънеш в света на чистия дух, чийто език Анастас умее да превежда на нашия, чрез своята живопис и скулптура, за да успеем да го възприемем и да го разберем. Там, всъщност, посоки няма – има чиста емоция, чувство, овеществено, чрез колорита на боите. Там от масивната дървена врата ни посрещат форми и цветове, така изкусно допълващи се, винаги готови да създадат в мислите и усещанията ни това, което искаме да видим, да си представим, да си спомним, стига то да е добро. Картините на Анастас са пътища към онзи Едем на чистата наслада, който всеки за себе си мечтае. Те нямат нужда да се разбират, те се чувстват, те създават наслаждение – онова, за което в естетиката ни казваха класиците. 

Картините на Анастас са живи. Те шават, крият се, показват се, бавно издават тайните си. Всред привидния хаос на платната, хипнотизираният от цветния баланс наблюдател постепенно разпознава силуети на хора, лица и разбира, че формата и съдържанието стават едно, когато има кой да ги обедини. 

Там са Шаманите на Анастас, загадъчни, тайнствени, постмодерно бутафорни, танцуват своя танц-език и ни наблюдават с всевиждащи очи. Обвиняват ни, предупреждават ни, не - карат ни ние да сторим това, за да намерим себе си. 

Тире

Животът е тирето между годината на раждане и годината на смъртта.

Късото (средно) тире се използва за обозначаване на числов диапазон (пр. 1941–1945). 

Тире (фр. tiret, от tirer — дърпам) идва в руския език в периода на взаимстването на френската типографска терминология, а от там идва и у нас.

Шрифтовите специалисти правят тирето обикновено с ширината на буквата N (затова на английски то се нарича en dash). 

Кухите модели в литературата

http://www.vesti.bg

Джоан Роулинг вече много ще държи на името си.

Авторката на “Хари Потър” Джоан Роулинг, станала легенда в жанра и била всички издателски рекорди изпадна в затруднение. Тя реши да издаде роман под друго име - криминалето "The Cuckoo's Calling", което беше издадено под псевдонима Робърт Галбрейт, съобщи в. "Сънди таймс". Вероятно това е било експеримент от страна на авторката, която след Хари Потър спокойно може да си позволи това.

Но експериментът се оказва неуспешен.

Месеци, откакто била издадена книгата, били продадени около 1500 броя, немислимо нисък интерес за автор, който е свикнал да борави с милиони – продадени книги и долари („Хари Потър” е издаден в тираж 450 милиона!).

След като тя разкрива авторството си, рейтингът рязко скача, а с това и продажбите.  За една седмица продажбите отчели около половин милион.

Предполагам, че от тук нататък Джоан Роулинг много ще държи на името си. Оказва се, че инерцията на натрапената реклама, създаваща мода и в литературата, заради своята дива комерсиалност, създава изкуствени и кухи модели в културата. Те  раждат масовата култура, обезличават и се превръщат в чалгата на литературата и изкуството. може би тук е мястото да си припомним „451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри и да се сетим какво там се смяташе за добро в изкуството и защо се изгаряха книгите. Наред и с Оруел, доста писатели успяха да пророкуват антиутопичния кич на тяхното бъдеще, което е нашето настояще.

За съвременното кино

Президентът на Международния московски кинофестивал, Никита Михалков, каза, че болшинството фестивални картини  се отличават с мрак и безизходица.

Мрачните филми са отражение на световната тенденция. Филмите на всеки голям кинофестивал предизвикват„желание да стреляш в съседа си или в себе си”. Намират се в състояние на дълбока криза. Просто конфликтът между двама души, който е често срещан в литературата или киното, е недостатъчен. Трябва да ни плашат чрез 3D. В хората се появи привичка към вътрешна катастрофа. Смъртта на екрана вече не вълнува. Загубихме уважение към живота, към хората и от това се ражда кризата.

Чаша

Моите картини

Чаша, Графика

Пейзаж

Моите картини

Пейзаж, акварел и въглен