Бурлаки на Волге

Една безсмъртна картина на Иля Репин.

Оказва се, че всеки детайл в картината има своето значение.

Руското наименование “Бурлаки на Волге” може да се преведе като работници от артел, които влачат кораби срещу течението на река Волга. Артелът пък е основна форма на производствено обединение на граждани за правене на колективно стопанство на базата на обществени средства за производство - популярна стопанска организация през онова време.

Репин рисува тази картина от 1870 до 1873 година на базата на многочислени етюди, основно направени по време на неговото пътешествие по Волга.

Картината впечатлява с ярка реалистичност и грозната сила на протеста, зреещ в изобразеното общество.

Ето какво се забелязва в нея:

№1. Утъпкана крайбрежна полоса, по която ходят бурлаките (на руски Бечевник).. Император Павел е забранил по тази полоса да се строят огради и сгради, но и с това приключил грижата за този занаят. На картината не се виждат нито храсти, нито камъни, нито блатисти места в този участък, което може да се приеме за идеалния случай за тази полоса.

Свободата води народа

Спомняме си протестите тази година, когато по улиците на София се разиграваха истински спонтанни пърформанси. Един от тях беше превъплащението на Таня Илиева в героинята на картина от Делакруа „Свободата води народа”. “Европа, къде си? Свобода! Революция!”- извика Таня.  Наистина сполучлива постановка. Тогава „Фарнс-прес” отрази събитието с коментара „Българските протестиращи почетоха Франция”. За мен тази констатация е малко неуместна, но се вижда, че французите са доста чувствителни към някои техни емблематични художествени произведения, превърнали се в символи. Все пак Франция е известна с първата революция с идеята за демокрация и някои още я наричат „люлката на демокрацията”.

Неотдавна в Ланс, Франция, в музей, който е филиал на Лувъра, се случва инцидент точно с тази картина, която някои наричат „Свобода на барикадата”. Една посетителка я нашарва с маркер, докато охраната успява да я неутрализира. Полицията не успява да установи точно причината. Надявам се злонамерената зрителка не е сторила това във връзка с нашите протести.

Подобни посегателства върху картини въобще не са малко в историята. Правят ги психически неустойчиви хора или такива, които искат да демонстрират някоя кауза. Емблематично посегателство преди години беше нарязването с бръснарско ножче на една известна картина на Иля Репин „Иван Грозни убива своя син”. Посегателят е направил това с вик: „Стига кръв”!

Разбира се реставраторите възстановяват щетите, виновният плаща, но дори и в този акт да има някаква кауза, едва ли произведенията на изкуството трябва да са обект за унищожение. Затова те са и паметници, да се помни и доброто и лошото, което те изразяват, те са и история, а историята е учителка на настоящето.