„Представям ви Жан-Мишел Баскиа. Идеалният продукт. Млад, мъртъв и известен”.
Това казва в прекрасната си статия авторът на http://ezine.hit.bg/art/artists/basquiat.
Скоро в статията ми „Топ-500” отбелязах Жан-Мишел Баския като най-продаван художник, съгласно класацията на „Artprice”. Това ме заинтересува да се запозная с личността му и, доколкото може, с творчеството му.
Кой се оказа Баския?
Едно бездомно негърче, което драска графити по стените на Сохо и Бруклинския мост, заедно с приятеля си SAMO (абревиатура от SAMe Old shit), типичен „ъндърграунд”, презрян „nigga”, наркоман, скейтър, музикант, свирещ арт-рок, приятел на самия Уорхолд, аматьор във всичко което се захваща. Но това не му пречи да стане „най” в този Топ-500.
Как става това?
Неговите работи се появяват за първи път в галерия Lower East Side.Така Жан-Мишел е забелязан от Хенри Гелдцалер – музеен куратор и художествен критик. Определено Гелдцалер е „забелязал” нещо продаваемо, защото той със сигурност е от тези, които подготвят общественото мнение за новото, било то „суб” или „ъндър”.
Кое у Жан-Мишел провокира да бъде забелязан.
Много колоритно и съвсем в стила на художника го е казал авторът на сайта, цитиран по-горе: „Това е едно брутално, примитивистично, крещящо изкуство, в което простотата на детската рисунка се смесва със силата на абстрактия експресионизъм, а накъсаните образи съжителтват с накъсани текстове. Oгризки от смисъл в комбинация с цинична по своята непосредственост визия, която удря възприятията на зрителя като парен чук”.
Все пак „продутът” носи нещо ново, някаква композиция, както на платното, така и характеристиките на начинанията. Едно напълно абстракно изкуство се състои точно в удачната композиция на картината, макар и на практика да не означава нищо.
Защо точно тази особеност и скандалност се толерира в изкуството и дори в културата?
Разбираемо е, че става въпрос за субкултура. Субкултурите често се определят чрез тяхното противопоставяне на ценностите на по-широката култура, към която те принадлежат. Обикновено тя е контра-култура, протест, породен поради невъзможността да се вместят в категорията-майка. Тук се разбира нещо натрапено върху нещо традиционно, но отклонено и несъвместимо от общоприетото. Американският ъндърграунд, бразилските фавели, това са местата където субкултурата се ражда в противовест на обичайната.
Но не само социалното противоречие и несъвместимост причиняват този феномен. Когато бизнесът присвои демонстративни елементи на протестна култура, той може и я използва за популяризирането й като „масова”. Сещаме се за пънка, неговата скандалност и това, което донесе на консуматорското общество, лансирано от бизнеса.
Този цикличен процес „осигурява постоянен поток от стилове и идеи, които могат да бъдат присвоени от доминиращата култура с комерсиална цел” – което споменава с право bg.wikipedia.org., заето от някое културогично изследване.
Така погледнато, поне за мен, се изяснява умопомрачителния факт, как е възможно това изкуство и в частност този младеж да води класацията за най-продаван художник.
В статията ми „Топ-500” изразих и хипотезата си, че специално в художественото изкуство „котировката” (там го нарекох с неприятната дума „продаваемост”) може да е критерий за оценка за художествените качества на твореца. Запознавайки се по-навътре с Жан-Мишел и неговите творби, се отчаях и бях почти готов да се откажа от моята хипотеза, защото в тях, честно казано, не открих никакво изкуство или поне не толкова, за да бъде хипотезата ми вярна. Но след разсъжденията в предишния абзац мога да я допълна (хипотезата):
Жан-Мишел е първи в своето изкуство – това на шпрея, стената, макар и в последствие предавано на платно. Фактът, че той носи и абсолютния максимум в класацията, говори за „продаваемостта” (котировката) на самото изкуство и дори самата култура, макар тя да е определяема като „суб” или „ъндър”, носи характеристика на състоянието на културата въобще в нашите дни, категорично повлияна и манипулирана от консумизма и всякакви хватки, свързани с нейното стимулиране от тези, които гледат на изкуството повече откъм търговската му страна. Той е и носител на човешката слабост, която понякога е доволна да приеме и суб-категорията, защото не разбира нейния първоизточник.
Но, разбира се, това не може да е голяма беда. Иначе трябва да отречем всичко от Рембранд насам, което е несъстоятелно.
Вижте Sky-Drive слайд-шоу с негови картини:
