Знаете ли как се прави коктейл „Ханаански
балсам”:
Спирт за горене – 100 мл, луксозна
бира- 200 мл, политура пречистена – 100 мл.
По желание може да се прибави препарат
срещу потене на крака или лавандулов спирт.
Такива рецепти ни дава Венедикт
Ерофеев в произведението си „Москва-Петрушки”.
Чрез спомените и разсъжденията на един
регулярен съветски алкохолик Веня Ерофеев ни разкрива същината на една епоха, а
всред конкретиката на едно нестихващо пианство така тънко и умело критикува, че
първо си задаваш въпроса, как този текст е преминал през комунистическата
цензура някъде през 70-те на миналия век.
Между другото, сатаничните рецепти за
коктейли не са измислица, а цитати от практиката. Дори си спомням казармата,
когато по почина на руските солдати опитахме да пием одеколон „Тройны”. Никога
не правете тази грешка! Също изпъква в паметта ми една разказана истинска
случка, когато след съвместни полети съветската ескадрила с Миг-ове излетяла от
летище Граф Игнатиево с по едно крило гориво и едно крило чист спирт (там са им
резервоарите). Но това е бял кахър на фона на тези рецепти.
Малката новела, по-скоро някакво
митично, хиперболично, повествователно есе, се явява и актуално, защото връща с
носталгия в един изгубен свят, където всичко беше ясно, точно и дефинирано.
Знаеше се кой е добрият и кой лошият, основният въпрос на философията беше
формулиран, а следствията - неоспорими и не търпящи опровержение;
екзистенциалният минимум – гарантиран и за всичко това се изискваше просто
малко вярност, изразявана в един безобиден, блудкав водевил, в който всеки
трябваше да изиграе заучената си роля.
„И до едно време всичко вървеше
превъзходно ние по веднъж в месец им изпращахме социалистически обещания, а те
два пъти месечно заплатите.
О, свобода и равенство! О братство и готованство!
О, сладост на безконтролността! О, най божествено време в живота на моя народ –
времето от отваряне до затваряне на магазините.”
Затова ще ни е много дълъг прехода,
стига да знаем накъде прехождаме. За сега виждам друг безумен водевил, само
дето ние сме зрители.
