"Доктор Фаустус"
Томас Ман
Томас Ман е нечитаем писател и точно това го прави
привлекателен, защото различното се крие в непривлекателните му, дълги абзаци,
безкрайните изречения, липсата на отморяваща пряка реч. Това обстоятелство ме
кара да прочитам текста до край, без никакви пропуски, дори с някои повторения
за компенсация на мисловните пропуски. Тези пропуски се провокират от потока на
мисълта, който обикновеният човек не може да обуздае, това безкрайно движение
на мисли, образи, спомени, които могат да озаптят само добре тренираните
медитатори. Посредственият читател търси емоционалното съдържание на текста,
като агрегатно състояние на мисълта, в частност развлекателното. Тази
емоционалност е душевен атрибут. Този читател обича да сравнява текстовото
битие да го сравнява със своето, като лесно се манипулира. Достойнството на
такъв текст е възпитанието, което може да окаже на читателя или манипулацията,
дори тя да не е целенасочена.
Нека обобщя:
В един текс разпознавам три нива:
1. Графично-информационно. С текста се прехвърля
някаква информация. Това е технологичната страна.
2. Душевно-емоционално. Текстът съдържа
емоционален заряд. Идеята и стилът му е определен от емоционалното състояние на
автора и с емоционалното покритие на неговия проект.
3. Духовно. То е безстрастно, беземоционално,
носител на човешкия разум, ценности, морал, логика и интуиция.
Тези нива са в донорно-акцепторна връзка,
определят се и от писателя, и от читателя. Идеята може да е една, а
реализацията (разбирането, продустът) – друг.
При Ман преобладава третото ниво.
