От извора
Такова е времето и страшно е когато мълчат поетите, затова да си припомним Христо Фотев:
Научи ни поетът да благодарим
на твоето мълчание, Родино.
Научихме се пропастният балдахин
да бъде подиум за твойта пантомима.
Спасители, играни сякаш в демоверсия,
мандатно хлопват стриктното мандало.
Чакълът се забива във траверсите –
дано да си останат само изподрани.
Изгаряш в стих, дооткрояваш
изпружените сенки в храма.
Кой ще подеме следващата врява?
За повече експерименти време няма.
Поетът пя, а композицията
през гарата и дерайлира чак на плажа.
Мълчи, Родино, стой в традицията –
морето ще изплюе камуфлажа.
