Мои преводи
„Молюсь оконному
лучу…”,
1909 Анна Ахматова,
Аз моля се на
слънчевия ручей -
бледнее деликатно,
устремено.
А днес от утрото
светът е скучен
Сърцето ми на две е
разделено.
По умивалника избива
патината,
позеленяла е медта
измамно.
Но как играе върху
него светлината,
лудува весел лъч
примамно.
Така невинен е и
ежедневен
когато мрак запушил е
уши
и в моя храм злочест и
непотребен
дошъл е странникът
вълшебен,
дошъл е да ме утеши
+
Допълнителна информация:
