Молба към слънчевия лъч

Мои преводи

„Молюсь оконному лучу…”,

1909 Анна Ахматова, от сборника й „Вечер”

Аз моля се на слънчевия ручей -

бледнее деликатно, устремено.

А днес от утрото светът е скучен

Сърцето ми на две е разделено.

По умивалника избива патината,

позеленяла е медта измамно.

Но как играе върху него светлината,

лудува весел лъч примамно.

Така невинен е и ежедневен

когато мрак запушил е уши

и в моя храм злочест и непотребен

дошъл е странникът вълшебен,

дошъл е да ме утеши

+

Допълнителна информация:

+ Интересно е, че оригиналното стихотворение е дадено с мотото:

La fleur des vignes pousse.  Et j'ai vingt anscesoir Andre Theuriet** Цветок виноградной лозы растет, и мне двадцать лет сегодня вечером.
Аднре Терье (франц.).

 Възможно е поводът за написването да има връзка с нейния 20-годишен юбилей (което до сега не съм го прочел от нейни изследователи), но през 1909-та е била на 20 години!

+ Така е изглеждала  корицата на стихосбирката „Вечер” в изданието й от 1909 г.

Връзки, на които попаднах и които според мен си заслужават:

+ Оригиналният текст на стихотворението може да прочетете ТУК

+ Може да сравните с превода на Иван Николов ТУК.

+ Място на сборника "Вечер" в творчеството на А. Ахматова  и Анализ на стихотворението на А. Ахматова „Молюсь оконному лучу, може да нидите тук: http://bglog.net

+ За Анна Ахматова от wikipedia