Охлюв по склона

Споделеното четене

„- Седи си човек на ръба и до него има сандали. Неизбежно възниква въпрос: чии са тези сандали и къде е техният собственик?”

Това съмнение Братя Стругацки са поставили като реплика на персонажа Домарошчинер в романа им „Охлюв по склона” (някъде в превод „Охлюв по стръмното”). Майсторите разказвачи използват многословния диалог - сказ за да представят художествено дълбоките си идеи.

Стремежът за познание се превръща в страст на човека да доминира, да покорява и подчинява естеството. Когато се установи, че това е невъзможно остава безличната самодостатъчност на подчиняващата организацията, чието безсмислено действие се превръща в парадокс. Остава „Управлението” със своята самодостатъчна бюрокрация и нейните изоставени инструменти, лишени от своя собственик или ползвател, ненужни, безсилни и гротескни.

„Охлюв по склона” е трудна за четене книга. Връщам се към нея след години, когато почти изцяло съм я забравил и с радост научавам, че успявам да намеря нов ключ към посланията на авторите. Попаднах и на мнението на читател, който във форума http://forum.chitanka.info/topic2591.html търси помощ:

„Прочетох съкратената версия, която описва само гледната точка на Кандид, тъй като я имам на хартия в един стар сборник. Чета научна фантастика от години и за пръв път ми се случва да не разбера абсолютно нищо от дадена книга. Ще съм благодарен, ако някой от феновете на братя Стругацки ми отговори на някои от следните въпроси.”  [курсивът в цитата е мой].

Бих „успокоил” читателя Sci-Fi Fan, че проблемът за „разбирането” не е само от съкратената версия (чудя се защо въобще е била пускана съкратена). Това на което държи този читател е конкретността, в частност той пита къде се развива действието, на Земята или другаде?

Това, разбира се, няма значение. Но наистина, в общия смисъл, Братя Стругацки са трудно читаеми, ако читателите предварително не са запознати с това и търсят само удоволствието от забавлението и напрежението от неизвестното. Това – второто, обаче, при Стругацки го има в изобилие. Фантастичното при тях не е самоцел. Те го използват като инструмент, като илюстрация, с която да изострят парадоксалните и понякога гротескни резултати, до които водят техните дълбоки разсъждения.

„Братя стругацки пишат дълбокофилософска социална фантастика” – казва друг читател от споменатия форум и до голяма степен ще се съглася с него, но със забележката на Милан Кундера [също виж. за Кундера в раздела „Автори на споделени книги” в този блог]: „Думата „философско” ми се струва неподходяща – казва той в книгата си „Изкуството на романа” [Колибри-2007]. – Философията разгръща мисълта си в абстрактно пространство, без персонажи, без ситуации”.

Все пак Братя Стругацки изясняват идеите си по темите, които искат да засегнат, което често правят в прав текст в някой монолог:

  „Да видиш и да го разбереш е все едно да го измислиш. Аз виждам, виждам и не разбирам, живея в свят, съчинен от някого, който не си е направил труда да го обясни на мен, а може би и на себе си. „Мъка да разера – изведнъж си помисли Перец. – Ето от какво съм болен – от мъка да разбирам.”

Но понякога и монолозите са обхванати от мистерия и привидно тайнство:

„Слушайте, книги, знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора вие бихте могли да населите земята и ще сте точно такива, каквито са хората. Сред вас ще се срещат добри и честни, мъдреци, многознайковци, лекомислени празноглавци, скептици, луди, убийци, развратници, деца, унили проповедници, самодоволни тъпънари и пресипнали кресльовци с възпалени очи. И вие няма да знаете защо съществувате. Всъщност защо съществувате? Много от вас дават знания, но за какво й е на гората знание? То няма никакво отношение към гората. Все едно да обучаваш бъдещия строител на слънчеви градове да строи отбранителни съоръжения, защото после колокото и да му се иска да построи стадион или санаториум, ще построи някаква мрачна крепост с противотанкови ровове. Това, което сте дали на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци…” – казва в монолога си Перец.

А някога дори обръщат всички азбучни неща и ценности наобратно. Но вярно ли е това?

„За да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За това трябват крака. И обуща… Прогресът може да се окаже абсолютно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен към тези понятия и досега. Например за правилното функциониране на управлението не са необходими нито честност, нито доброта. Приятно е, желателно е, но съвсем не е задължително. Като латинския за теляка. Като бицепсите за счетоводителя.” – пак от мислите на объркания Перец.

Далеч съм от мисълта да правя дълбок анализ. Нека върху това си морят мислите критиците, Стругацки им дават доволно количество „хляб”. Просто споделям какво ми е направило впечатление при препрочитането на книгата. Това, което ще ми остане от нея е човешкото, което авторите търсят, чрез своите герои и смятам, че го намират, макар понякога в невероятен вид, дори и твърде реалистично:

„Най-добре е да потърся някъде хора…

Не е нужно и да са някакви принципни непознати, или пък да са противници на каквото и да е било. Не е необходимо да са принципни противници на пиянството, стига сами да не са пияници. Не е нужно да са принципни противници на лъжата, стига те самите да не лъжат и да не говорят гадости право в очите на човек. Да не изискват от него някакво пълно съответствие с някакъв идеал, да го приемат и да го разбират такъв, какъвто е… Боже мой, помисли си Перец, не искам ли твърде много?”

Това е книга, която трябва да се препрочете, за да се убеди читателят, че нейното послание е винаги актуално, за да се наслади на художественото майсторство, за да потъне в зловещия свят на Стругацки и да почувства естетическо удовлетворение .

„Тук не главата избира. Тук избира сърцето. Закономерностите не са добри или лоши, те са отвъд морала. Но аз не съм отвъд морала!”

Аркадий и Борис Стругацки, „Охлюв по склона”, ИнфоДАР, 280 стр, 10,80 лв

Връзки по темата:

+ Книгата може да намерите в електронен вид в „Моята библиотека” и в e-bookBG

+ Справка за Братя Стругацки в Уикипедия

+ Уикицитати на Братята, вкл и от „Охлюв по склона”

+ Инфо ДАР.

Лична оценка на произведението по петобална система
Показател	Тежест	Оценка
Удовлетворителност	2	4,5
Забавност	2	3,5
Ценност	4	4,75
Стил	4	4,5
Класичност	1	4
Читаемост	2	3,5
Различност	1	4,5
Съучастност	1	3,5
Комплексна оценка	∑(ТхО)/17	4,24
Критерии и коментари по обосноваването на оценките.