„Днес важното е да направиш хватка,
някакъв пиниз”
От 05.11. до 18.11.2013 г. от 18.00
часа в галерия Възраждане в Пловдив се открива изложба живопис на Слав Бакалов.
Слав Бакалов е аниматор, режисьор,
сценарист, художник, дори скулптор. Познат най-вече с уменията си в анимацията,
от година насам с него се случва нещо неочаквано – загубва интерес към първата
си любов, за която всеки смяташе, че е негово пожизнено призвание.
„Анимацията
стана, така да се каже, много техничарска. Загуби се нейната артистичност, няма
го погледа на художника. И аз, и Анри Кулев, и Николай Тодоров почнахме с
художествения подход в анимацията. А сега тя е някак безлична американо-японска…” – казва артистът в едно свое
интервю за http://senzacia.net, а
курсивът е мой.
Тъжно е да се чуят такива думи от
носителя на награди в Анеси, Атина, Краков,… Кан!
Оказва се, както разказва артистът, че
за някои от наградите е научавал последен, а някои статуетки дори не ги е
виждал. И Слав се насочва към художественото изкуство. Сменя и стила си. Търси,
разочарован от действителността, която си играе с творци като него.
Но веднъж, почувствал киселия вкус на
гнилото, винаги може да го различи, и човек като него, прям и откровен, не се
страхува да признае:
„След
Пикасо почти нищо не се случва. Много харесвам Хуан Миро и Шагал. Те са каквото
е в киното Фелини. Днес важното е да направиш хватка, някакъв пиниз. Хватки и
пари! Не казвам, че не се правят удивителни неща по света в киното. Те са
технически сложни и много скъпи. Но човешкият, хуманният филм, който разказваше
за живота и смъртта на човека, отиде на кино.”(пак там)
Да, няма го Фелини, вече е някак
скучен, демоде. Няма го и киното, то стана някакъв пиниз.
Мисля си, дали понякога, дори доста
често, не ни заблуждават и подвеждат, едни други създатели – деятели не на
изкуство, а на изкуствена естетика, които изкустно извайват потребителя в нас.
Пиниз! Усеща се киселия привкус на някаква деградация, разпадане,
саморазлагане. Нещо поизгубихме май и ценностите, остана само цената.
Но, истинският артист не се отказва да
създава. Това, че сменя изразното средство не го дистанцира от изкуството,
напротив. Това виждам в картините му и му вярвам.
Аз ще посетя тази изложба, дори със
страха да се разочаровам.
