Толерантност

Добре е да не се забравя, че значението на думата "толерантен" включва в себе  си конотацията за търпимост към чужди убеждения, макар да ги смятаме за лишени от разум.

Майна

Целият свят вече знае, че ние в Пловдив ползваме обръщението „майна”. Присмиват ни се на този жаргон, но ние продължаваме упорито да го ползваме, вероятно да се идентифицираме и подчертаем своята особеност и значимост.

И все пак, от къде идва тази „майна”?

Научих едно ново схващане, което е логично, етимологично, сериозно и звучи правдиво.

Ние, българите, и сега използваме в езика си  определени изрази, чрез които често изразяваме емоциите си.

„Боже, Господи!”, „Господи, Исусе Христе!”, „Света Дево!” – възклицаваме понякога, ако сме по-религиозни.

„Майчице мила!”, „Леле, майко”, „Мале-е-е-е!” – ползваме и тези обръщения. Обаче, езиковеди твърдят, че тези, последните, не са обръщения към нашата майка, а етимологично останали от обръщението към Божията Майка.

Твърде популярна е била и формата „Майнольо”, кооято е идентична с обръщенията към Богородица.

„От кога се е, мила моя Майнольо, зора зазорила…”

Това обръщение, позоваване на Богородица има раннохристиянски характер, а пловдивският край е известен (освен с много други неща) и като сериозно раннохристиянско средище. Така обръщението „Майнольо”, „Майно” остава в говоримия език, като форма, наравно с „Майко”, „Света Майко” или „Богородице”.

С годините, поколенията иронизират възрастните хора (както ние се отнасяме към някои бабини дивитини), като ги имитирали сатирично и това обръщение влиза в езика като жаргон в леко променена форма: „Майна”. Този жаргон остава и до днес.

Е, тук нищо общо нямат изрази от типа на „Майната ти”. Това не са обръщения към Божията Майка, а към нечия друга…

Освен това „Майна” руснаците наричат род птици (Acridotheres) от типа на скорците.

А в докерската работа, по пристанищата, се ползва съобщението „майна” за спускането на товари.

Твърди се, че изразът „Тусто, майна” идва от гръцките заселници в Пловдив, при които „Майна” също е „майка”, а „густо” било „вкусно”. По мое скромно мнение „густозо” идва от италианския език (с някакви корени в латинския), което означава „хубаво”. А в този град на кръстопът е идвал кой ли не…

Тире

Животът е тирето между годината на раждане и годината на смъртта.

Късото (средно) тире се използва за обозначаване на числов диапазон (пр. 1941–1945). 

Тире (фр. tiret, от tirer — дърпам) идва в руския език в периода на взаимстването на френската типографска терминология, а от там идва и у нас.

Шрифтовите специалисти правят тирето обикновено с ширината на буквата N (затова на английски то се нарича en dash). 

Кратя и Новина

Думи

Баташкият говор се определя като рупски и близък до хвойненския (с което аз не съм съвсем съгласен, защото на практика в него фигурира тройната членна форма /реката, рекана, рякасъ/).

Но тук амбицията ми е да отбележа две прекрасни родопски (най-общо) думи, които съм чувал от многобройни контакти с батачани – КРАТЯ и НОВИНА.

Свързани са с правилото кога се берат дърва.

Дърва се берат по кратя.

Тук „кратя” се свързва с етимологията: крати се — свърши се; кратос — свършек (от крат – край –стбл. – съкратен=скъсен, [1]) и се свързва с кратенето на Луната, намаляваща луна; във фазите, които от пълнолуние наближават новолуние.