Спомняме си протестите тази година, когато по улиците на София се
разиграваха истински спонтанни пърформанси. Един от тях беше превъплащението на
Таня Илиева в героинята на картина от Делакруа „Свободата води народа”. “Европа,
къде си? Свобода! Революция!”- извика Таня.
Наистина сполучлива постановка. Тогава „Фарнс-прес” отрази събитието с
коментара „Българските протестиращи почетоха Франция”. За мен тази констатация
е малко неуместна, но се вижда, че французите са доста чувствителни към някои
техни емблематични художествени произведения, превърнали се в символи. Все пак
Франция е известна с първата революция с идеята за демокрация и някои още я
наричат „люлката на демокрацията”.
Неотдавна в Ланс, Франция, в музей, който е филиал на Лувъра, се
случва инцидент точно с тази картина, която някои наричат „Свобода на
барикадата”. Една посетителка я нашарва с маркер, докато охраната успява да я
неутрализира. Полицията не успява да установи точно причината. Надявам се
злонамерената зрителка не е сторила това във връзка с нашите протести.
Подобни посегателства върху картини въобще не са малко в
историята. Правят ги психически неустойчиви хора или такива, които искат да
демонстрират някоя кауза. Емблематично посегателство преди години беше
нарязването с бръснарско ножче на една известна картина на Иля Репин „Иван
Грозни убива своя син”. Посегателят е направил това с вик: „Стига кръв”!
Разбира се реставраторите възстановяват щетите, виновният плаща,
но дори и в този акт да има някаква кауза, едва ли произведенията на изкуството
трябва да са обект за унищожение. Затова те са и паметници, да се помни и
доброто и лошото, което те изразяват, те са и история, а историята е учителка
на настоящето.
