Свободата води народа

Спомняме си протестите тази година, когато по улиците на София се разиграваха истински спонтанни пърформанси. Един от тях беше превъплащението на Таня Илиева в героинята на картина от Делакруа „Свободата води народа”. “Европа, къде си? Свобода! Революция!”- извика Таня.  Наистина сполучлива постановка. Тогава „Фарнс-прес” отрази събитието с коментара „Българските протестиращи почетоха Франция”. За мен тази констатация е малко неуместна, но се вижда, че французите са доста чувствителни към някои техни емблематични художествени произведения, превърнали се в символи. Все пак Франция е известна с първата революция с идеята за демокрация и някои още я наричат „люлката на демокрацията”.

Неотдавна в Ланс, Франция, в музей, който е филиал на Лувъра, се случва инцидент точно с тази картина, която някои наричат „Свобода на барикадата”. Една посетителка я нашарва с маркер, докато охраната успява да я неутрализира. Полицията не успява да установи точно причината. Надявам се злонамерената зрителка не е сторила това във връзка с нашите протести.

Подобни посегателства върху картини въобще не са малко в историята. Правят ги психически неустойчиви хора или такива, които искат да демонстрират някоя кауза. Емблематично посегателство преди години беше нарязването с бръснарско ножче на една известна картина на Иля Репин „Иван Грозни убива своя син”. Посегателят е направил това с вик: „Стига кръв”!

Разбира се реставраторите възстановяват щетите, виновният плаща, но дори и в този акт да има някаква кауза, едва ли произведенията на изкуството трябва да са обект за унищожение. Затова те са и паметници, да се помни и доброто и лошото, което те изразяват, те са и история, а историята е учителка на настоящето.