Relational Art

Течения и направления в изкуството

Приблизителен интервал от време 1990-2000 год

Изкуство на взаимоотношението (Relational Art)

Изкуство или естетика на взаимоотношението е понятие, въведено от художествения критик Никола Бурио в неговата книга „Естетика на взаимоотношенията”. За него това е „набор от художествени практики, отправната точка за които е сферата на човешките взаимоотношения”.

Художниците, чието творчество може да бъде отнесено към това направление, „работят” с понятия като „социални връзки”, „Съобщност”, „частни взаимоотношения” или „урбанизъм”. Това са открити художествени практики, които канят зрителя към съучастие. Смисълът на творбата става резултатът от сътрудничеството със зрителя.

„Художникът повече не е демиург…” – казва Бурио.

Дори тук не би трябвало да използваме понятието художници, а обобщаващото „артисти”, защото направлението е не само в рисуването, но и в инсталацията, арта въобще.

Това си едно постмодерно разбиране и направление в изкуството. Твърде близко е до вижданията на Ролан Барт по отношение на автора в литературата (макар че и литературата си е в голям смисъл изкуство). Той твърди, че “авторът е модерен герой”  и е необходимо “самият език да замести този, който дотогава е смятан за негов собственик; за него, както и за нас, езикът е този, който говори, а не авторът”. Разбира се художникът си има свой език. Бард формулира тази идея преди доста години, но и самия постмодерен процес в културата има началата си някъде в края на 18-ти век. Тази карнавалност и митичност, многосмисленост, фасетъчност намира реализацията си и сега. „Смъртта на автора” е идея и в частност за „смъртта” на художника, скулптура, приложника, артиста. Зрителят, читателят, слушателят участват в процеса на творбата, заради своето виждане, интерпретация, дори, чрез своя каприз и неразбиране. Затова те са съучастници в творческия процес и влизат във взаимоотношение с процеса и резултата.

Коментари и анализи с помощта на материали от http://www.art-top.ru, http://ru.wikipedia.org