 |
| www.avtora.com |
Владислав Карамфилов, така известен като Въргала, през 2011 написа сценарий за един филм с амбициозно-щуравото име „Операция Шменти капели”. Една несмешна комедия, една амбициозна сбирщина от овехтелите трикове и превъпръщения на Въргала. Като съпродуцент Влади Въргала в едно интервю призна, че е рискувал сериозни кредити, за да се появи този филм. Нищо лично към Влади, дано е успял да продаде добре филма си и да не е закъсал финансово. Все пак е било любопитно какъв филм е направил един известен в миналото комедиант.
Скоро дадоха „Операция Шменти капели” по ТV7, за да ни подготвят за бъдещия сериал „Шменти капели: Легендата”. Предстои някакъв ошав от „комбинация между всички жанрове и стилове. Има комедия, драма, екшън, само мюзикъл няма да вкараме…”- казва самият Карамфилов в интервю за http://www.avtora.com. Разбира се трудно е да говорим за нероден Петко, но сериалът беше обяснен като наследник на филма, в който да се разработят житиетата на основните герои, проследени от царското, тоталитарното, та и наше време, което потвърждава също очакването за този компот.
Обявената амбиция на Карамфилов възбужда
интерес за нещо стойностно (доколкото един сериал може да бъде стойностен). „Много способни драматични актьори са безпомощни в логодиарията (каква дума!), в която са принудени да участват. Талантливи комедийни актьори пък са окарикатурени като личности в беззъбата ирония на смешното плямпане.” – казва той, като именно това получава във филма. А после признава, че под „стойностно” трябва да разбираме финансовото отношение: „Хората не желаят да се натоварват, искат нещо по-леко, весело. Неслучайно възрастните хора с удоволствие ходят на 3D анимации.”
В киното има комедия и комедия. Оставаме в очакване за анимационоподобна „логодиария”, пък който отдавна не е пил боза – да му е сладко.
За тези, които са чели „451-градуса по Фаренхайт” на Бредбъри, спомнете си какво гледаха с наслада по телевизията хората, когато специалната служба им изгаряше книгите. Някой систематично гори „книгите ни” и ние се потапяме в безпомощна логодиария за съвременните аспекти на киното у нас, отдавна задръстено в шуробаджинашкия комплот на продуцентската диктатура.
Бележка под линия: Под „логодиария” Въргала има предвид нещо като „словоблудство”.
А ти какво си постигнал, че даваш мнение? Когато рискуваш като Въргала, единствено в името на това да сбъднеш въжделенията си, тогава се прави на коректив! Като не ти е харесало не го гледай, но не си чеши комплексите..., или ти възложиха да си толква "компетентен"? Нещастник!!!!
ОтговорИзтриванеВероятно нещо възложено има на теб, Анонимен, аз поне излизам с името си и давам мнението си, на което имам право. Бъди здрав (здрава) и щаслив (щаслива)!
ИзтриванеГледах филма на Въргала и не намирам нищо вярно в написаното тук
ОтговорИзтриванеБлагодаря за мнението, уважавам го!
ИзтриванеГ-н Лютов, интересно ми е как мислите, трябва ли да има такива филми като на Въргала, и трябва ли да има такива постъпки като неговата - начина по който момчето е реализирало мечтата си? Кое е важното и с какво вашата статия подкрепя тези редки случай на "подвиг"? Казвам "подвиг", защото знам как се прави филм и си давам сметка през какво са минали авторите, независимо от харесването на крайния резултат!
ОтговорИзтриванеP.S. Простете и за мойта "анонимност", но не смятам за обективно, че едно име или аватар са доказателство за достоверност. Името ми е Александра.
Още нещо се сетих, че е добре да отбележа! Явно не сте запознат, но сценария на филма Въргала го е написал през 2000г. Доколкото си спомням, първоначално го е играл в сатиричния театър като пиеса и е имал огромен успех, поне по неговите думи, което му е дало куража и увереноста да заложи имуществото си за да го адаптира на филм. Филма е сниман 5 или 6 години и излиза през 2011г (вие отбелязвате, че 2011 е написан сценария). Когато следваш мечтите си, независимо от времето и изпитанията, когато жертваш личното си благо по пътя на тяхното осъществяване, тогава най-маловажното е дали отстрани някой го харесва или не! Вие доколкото разбирам сте човек на изкуството?! Какво означават за вас тези неща и до колко е правилно тяхното съществуване?
ОтговорИзтриванеАлександра
Уважаема Александра,
ОтговорИзтриванеТвърде вероятно е да не съм изразил съвсем точно мнението си, щом ми пишете това, за което наистина много благодаря.
Моите уважения към Въргала, включително за неговия подвиг, който крие и убеденост в неговото творчество. Този подвиг е и бизнес акт, заради убедеността му, че това ще „върви” (вие споменахте за предишния му успех в театъра). Добре, Въргала така разбира нещата, но аз не. Просто „продуктът” (не обичам тази дума, когато се отнася за изкуство) е нещо, което може да се продаде с печалба, защото предварително е създадена такава конюнктура, която е твърде далеч от истинското изкуство. Това е, което ме дразни. И ако Въргала драматично описва патилата си с този филм, рисковете, които е поел, това не ме трогва, защото резултатът е нещо негледаемо от мен. Ще ме трогне евентуално от психологическа гледна точка – драмата на един амбициозен мъж. Огромният „успех”, за който казвате, за мен, като зрител, нищо не означава. Нещо повече, ако на нова книга има надпис „Бетселър”, аз не я купувам. Моето разбиране за изкуството е такова. Това, че една книга е купена от милиони читатели, ни най-малко за мен не означава, че книгата е стойностна Ако приходите от един филм са милиарди, съвсем не променя отношението ми към филма. Всичко това е масовка. „Разширеното” разбиране на изкуството от типа „Павароти и приятели” не носи очакваната популяризация на това изкуство, просто го променя, прави го „кавър”, създава нещо друго, разрежда го, като някое кратко издание на класиците, предназначено за немърливи ученици. Такъв експеримент за масовка – изкуството да „слезе” при хората, имаше и при Соца, но там нещата, знаете, стоят малко по-различно, защото причината е идеологическа. Сега причината е финансова. Просто се създава нова потреба за консумация. Това не комуникира с представата ми за изкуството въобще. Изкуството притежава известна степен елитарност (не заключавайте, че целта ми е да се правя на голямата работа, като казвам това, напротив, интересна ми я тази същност и я търся).
Просто филма на Въргала не ми харесва и това е. Смятам, че в него няма никакво изкуство. Както „Каналето” е тъпо шоу и не ме разсмива. Както повечето (не всички) съвременни (след соца) филми ми показват единствено, че сякаш нашето кино едва прохожда, а някъде са се загубили великите му корени. Няма общоценностни сюжети, има небрежни артисти, които не ми въздействат, има някаква (вероятно) шуробаджинащина в средите, пълна чалгализация, която ще си намери мястото, но иска време. Лошото е, че лесносмилаемото учи на небрежност и изкривява самата същност на естетическата наслада, профанизира я в най-неприятния и пошъл смисъл. Но в такъв свят живеем.