Сам Шепард, „Великият копнеж по рая”,
разкази, превод Елика Рафи, Бард-2007
Самюел Шепард
Роджърс (Шепърт, срещано другаде) е известен по-скоро като драматург,
артист и бивш мъж (съжител) на Джесика
Ланг. Аз го срещам като разказвач от посочения сборник с разкази.
Действително е „по-близо до лаконичните и не особено изящни мъже”, както се
казва в едно интервю,
и то не само като събеседник, а и като писател на разкази.
В някои от разказите (пр. „Укротителят”)
се усеща повече прериен дъх, чуват се копита и са повече като носител на далечни
за нас „кънтри” амбиции, страсти и отношения, илюстриращи дивото роднинско съперничество.
Други са амбициозен боклук, вероятно обременени с драматургичните амбиции на
автора, но в това томче има два разказа, които оправдават наличието на Сам Шепард:
„Отломък от берлинската стена” и „Великият копнеж по рая”.
Първият олицетворява американската
тъпота! Да, тъпота!!!
Тъп = умствено ограничен,
несъобразителен, несхватлив, глупав (Синонимен речник на българския език –
МАГ-77 – 2000).
„Тъпият” е бащата, който не убива
мравките от кухненския плот, а ги събаря на пода и „ги оставя да се изнижат”.
Той не знае за „Берлинската стена”, за която дъщеря му пита, защото има урок, и
се оказва, че е била там, а баща й просто не помни такива подробности.
Оптимистичното е все пак, че дъщерята е взела (като сувенир) отломък от бетонната
стена. „Да не го загубиш” – казва сестра й. „Как ще го загубя, нали има етикет”
– казва тя, докато бащата гледа към „моравата
и кленовото дърво”. Благодаря на Сам шепард (нека сам си напише името) за това
откровение, а ако има друг негов подтекст за разказа – да ми се обади.
Вторият разказ (ползван е за заглавие
на томчето и с право) показва двама старци в края на дните им, които ги крепи
единствено разбирателството помежду им, дошло от дългогодишно приятелство. А
когато единият изневерява на съвместната толерантност, другият го напуска
обиден. Тук става въпрос за жена, но и за доверие между приятели. Старостта и
навикът демонстрират дълбоката несправедливост в един наглед безобиден случай.
Когато всичко друго отминава съществено остава това, което е утвърдено като
ценност в годините. А оказва се, че то е добро. Оказва се, че и разказът е
добър и томчето си заслужава дори само заради него. Специалисти поясняват, че „Великият
копнеж по рая” е най-доброто написано от Сам Шепард.
