Един човек стоял до блатото и видял вътре друг – затънал до шия. Не се замислил – хванал се за един корен, хвърлил се в калта и успял да докопа ръката му. С неимоверни усилия го измъкнал на брега. „Защо ме извади?” – попитал спасеният. „Ами ти беше до шия в блатото” – казал спасителят. „Но, аз там живея...”
 |
| Снимка от - https://bnt.bg/ |
Това разказва героят Андрей Горчаков (Олег Янковски) във филма на Андрей Тарковски „Носталгия”.
Интересно е, че точно тази сцена не се цитира от анализаторите (поне тези, които аз намерих и прочетах, а те – вярвайте, не са малко). Вероятно в НАТФИЗ този сериозен детайл се изучава и би било интересно как се коментира.
Блатото е лесна и нагледна метафора, а тази притча е своеобразен ключ към разгадаването на тънките авторови послания.
Главният ключ във филма, като художествено произведение, е заглавието му: „Носталгия”. Сюжетът ползва, като повод, издирването на исторически факти за руския музикант от ХVІІ-ти век Павел Сосновски, крепостен селянин, избягал в Италия и когото носталгията връща в Русия, където се самоубива. Но сюжетът на филма бързо изоставя тази следа.
Каква носталгия намира там Тарковски?
След този филм той остава на Запад като невъзвращенец. Най-лесното и банално обяснение е, че „омерзен от цензурата”, той избира Италия, където да се радва на европейската култура, да твори и да се изразява свободно. Твърде му е рано, все още не вкусил сладостта на успеха, за да се отдаде на тази „швейцарска болест”, иначе защо да остава, като така или иначе е реализирал продукцията. Освен това той сам казва във филма: „Притрябвали са ми вашите красоти”. Според мен по-вероятната причина за бягството му е именно тежкото боледуване, което се е проявявало още тогава и в последствие е станало фатално, и надеждата за неговото излекуване в авторитетните клиники зад „Желязната завеса”. По този начин тази носталгия става предопределена.
Може би това състояние на духа е използвано (е било причина) и за художествената интерпретация на носталгията. Интересно, какво ли е било първоначалното, оперативното заглавие на сценария. „Проблем (за носталгията) са границите между другите, между отделните човешки същества, разминаващи се като отражения, без да се срещат истински.” (Тони Николов). Това състояние е вградено в Тарковски, намираме го и във филма му „Огледало”, макар и в по-личностен план.
Но да се върнем към не по-малко важния ключ към тази творба.
Много вода има във филмите на Тарковски („Сталкер”, Огледало”, дори в „Соларис”,, в идеята за разумния Океан, макар там да не я виждаме) – разшифрова се като образ на времето. От друга страна, не е тайна, че водата през вековете е приемана като астрален образ на светлината. Не би трябвало Тарковски да не знае това. В „Носталгия” тя тече отвсякъде – отгоре, по пода, по земята, огледалата я умножават, вместява се в минералните басейни. До нея героят поляга и изпада в покой (почти идентично при „Сталкер”). В Кинофорум „Моят филм” (вж. Приложенията) се разпознава като бавна, чиста, прозрачна вода, но анализаторите там не пропускат множеството предмети, разхвърляни на дъното й, като изхвърлени отпадъци. Тези предмети я замърсяват, наред с утайката от пръст, заедно със сивотата на отлаганията в пресушения за почистване! Баньо Виньони, чието дъно трябва три пъти да бъде обходено, за да се занесе горящата свещ на другия бряг.
Да, това е БЛАТОТО. И ако под Блато се разбере родината на Тарковски, както обикновено е банално удобно, ще бъде жалко и несъстоятелно. Блатото е навсякъде. Всеки живее в своето Блато. Затова и Доменико се самозапалва.
Филмът винаги създава у мен особено състояние на духа: катарзис от мига на деня, начало на пътя съм смисъла, по който всеки, като слепец, би тръгнал, стига да надживее мимолетността на фалшивия уют и носталгия, носталгия към хубавото кино.
ИНТЕРЕСНИ МЕСТА ПО ТЕМАТА
*
Дълги кадри, заснети от статична позиция и зрителят трудно може да направи разграничение между реално и имагинерно време, спомен или сън, биват наречени "в стил Тарковски“.
Maрия Петкова, „Парадоксът Тарковски”,
https://atrakcia.bg/article/1-avangart/1510-paradoksat-tarkovski
*
„Носталгия” е филм сюрреален и ониричен, потопен във видения на сън и наяве, сякаш екранизация на „Сънят на смешния човек” на Достоевски, но в логиката на „Божествена комедия” на Данте.
Статия на Тони Николов
https://kultura.bg/web/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F/
*
Кинофорум „Моят филм”
Анализи на Тони Николов - философ, журналист и преводач. Главен редактор на Портал Култура (kultura.bg/web), поканен от Васил Прасков за лекторията след гледане на филма
https://culturecenter-su.org/7314/
Няма коментари:
Публикуване на коментар