Когато поетите не млъкват

В книжка 1/2018 на списание “Страница” е презентирана украинската писателка Любов Якимчук.

Вижте каква прекрасна млада дама!Тя е попаднала (по някакъв начин) в листата за най-добри книги на десетилетието в 
класацията на “Forbes”.


Ето кратък цитат от стихотворение на Якимчук, поместено в списанието:







“...тази любов ме гледа и ми казва:
мамо, дръж салфетката
много твърда любов
на рядка мама
и газообразен тате”

                   Превод от украински на Райна Камберова

Цитатът не е изваден извън контекста. “Твърдата любов” се свързва с “твърдия диск” който бил извън?... компютъра. “Газообразният” тате е приемлив, заради раздялата на лирическата героиня, но “салфетката” и “рядката” мама са ни в клин, ни в ръкав. Оригиналничене - това е диагнозата, заменяне на неумението с празнодумство.

Опасно е да обобщя, но съвременното разбиране за поезията като супер-бяла съдържа самата кризата на поезията. Да поясня: понятието “супер-бяла” е моя измислица и не трябва да се приема като коректна дефиниция. То е просто име, за да конкретизирам обекта на моя задочен разговор. Имам пред вид като белия стих - стих без рима, но с ритмика, само че и без ритмика, просто отвлечена проза, подредена геометрично и стихоподобно.


Може би “Forbes” е някаква шега, като “Малинките” - шеговита анти-класация, последваща “Оскарите”. Не шега, по-скоро пошлост.

По-късно ми попадна българският вариянт на списанието, където от корицата се усмихваше чаровникът-идол на много жени Магърдич Халваджан, който бил хвърлил “предизвикателство на света”. Така черешката на тортата се превърна за мен в капката, която преля чашата.

Дали пък г-ца Якимчук не е използвана политически, заради украинския й произход. Вече икономиката е геополитическа, защо не и културата. Тогава за каква литература говорим? Да, услужлива, потребителска, манипулативна, Neuer Ordnung , утвърждаващ принципите на глобализацията, чрез промяна на ценности, не, по-скоро с унищожаване на ценности.

„Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му - (Брехт).”Дали пък времето не е такова, че някои поети не млъкват?