50%

Снимка: hermesbooks.com

Петдесет нюанса сиво

Е.Л.Джеймс

Споделеното четене


Един от прочитите на романа може да се конспектира така: Ненаситна кучка споделя хедоничния си нагон с пренаситен извратеняк.
Този блиц-синопсис оправдава бетселърното на тази секс приказка за мамчета (както често я определят).

Ерика Ленард (истинското име на авторката) е напипала печелившия билет в лотарията на литературното производство. Тя има опит с еротичните фензини, с които дотогава удовлетворява графоманската си слабост. Самата тя телевизионер и при наличието на съпруг теле-режисьор, добре се ориентира в колаборацията на полезното и приятното, първото й носи небивал тираж, а второто реализация на амбициите й в областта на масовата култура. А романът притежава всичко необходимо за това. Не случайно тя решава да го продължи и мъжът й (вероятно) продуцира филмирането му (филмовият сценарий е негов). Разпознава толкова скучаещи домакини и мъже с остатъчен тестостерон, че подготвя нещо като латиноамерикански сериал с разширена публика от импотентни застаряващи воайори.

Да използваш сексуалния елемент в изкуството е риск, все едно да нарисуваш палма по фаянса на тоалетната, твърде близо си до кича. Все пак палмата е по-допустима, отколкото повече от 50% от ръкописа ти да описва банални сцени от авангарден коитус, подплатили дълбокомисленото заглавие “Петдесет процента сиво”.

Нека се захванем със заглавието, все пак то определя първото впечатление от книгата.

“Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан“ беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.”

Тази фраза е с мощността на сентенция за този роман. Тук е дефинирано заглавието, което обикновено е умел шперц към замисъла на творбата. Анализирах дума по дума тази енигма, търсих мъдростта като във вехт папирус, а логиката като в засукано судоку, но останах “преебан” и непосветен. Единствено ме сполетя баналната убеденост, че светът е нито бял, нито черен, както и човекът в него, но се зачудих необходим ли е толкова тестостерон и оргазъм, за да си припомним това.

Многобройни и банални сексуални сцени. Той е красив, богат и надарен, тя млада, красива и ненаситна. Секс навсякъде, по всяко време.

Съществува някаква тайнственост в сюжета, която изостря интереса, провокира любопитство, създава очакване. Тя е съставена от малки тайни много от които не се разкриват, други се изясняват в следващите томове - продължение на романа (примерно трудното детство на Грей). Но романът не е замислян с продължения. Другите “нюанси” идват като търговска необходимост. Не се срещаме с неговия психоаналитик, който би разнищил енигмата. Натрапчиво се съобщава опасението, дали тя е пила контрацептивното си хапче и все се установява, че го е пила и така пушката, която виси на стената във второ действие въобще и не гръмва (алюзия с Чехов).

В определени моменти романът се превръща в юридически справочник. Кому са необходими тези дълги договори, пък и техните подробни приложения, които дори и не биват подписани. Разговорите посредством и-мейл-и и СМС-и са натрапчиво банални, а освен това са изхабени десетки страници хартия, за да се описвт и визитните картички в тях (Крисчън Грей, Главен изпълнителен директор на “Грей Ентърпрайзис Холдинг” - което се повтаря до умопобъркване).

Стилът е изпълнен с множество баналности, клишета, повторения, вулгаризми. Той не е “стил”, а някакво повторение на четено и недочетено, вероятно в споменатите еротични фензини, които са прощапулника на авторката. Художествените описания са от типа “Хладната ярка майска луна бе пуснала блещукаща сребърна пътечка по водата” - достойни за ученическо съчинение “Как прекарах ваканцията си на село”.

Все пак, за да не бъда възприет като безпринципен хейтър, ще споделя и положителните ми впечатления към книгата. Още преди нея съм наясно, че всичко в света е сиво - т.е. комбинация от черно и бяло, макар бялото тук да е доста по-малко от 50%.

Сюжетът все пак е замислен да бъде интересен, макар и не изпипан до край. Споменах за тази тайнственост, която провокира интереса към него, макар че поради неумелата конструкция те кара да прехвърляш страници, за да откриеш развръзката.

Основната идея е добра:

“Аз можех да го успокоя, да отида за кратко с него в мрака и да го изведа обратно навън, към светлината.” - и трагичната развръзка, че тя не успява.

Тук трябва да споделя мнението на дъщеря ми по отношение на идеята - един съвременен прочит на “Красавицата и звяра”, но завършил не като приказка.

Съществуват някои прозрения, простичко изказани, като:

“Една от причините хората да харесват това, което правя, е, че ние сме устроени така. Обичаме или да причиняваме болка, или да получаваме болка”. 

Това се илюстрира от цялата история и е основното достойнство на произведението. Тук единствено ме замисля: дали “правя” е точната дума на авторката (както я намирам в електронния вариянт на “Читанка” или конвертирането на файла е променило думата “правят”. Съгласете се, има съществена разлика.

Искам да стане съвсем ясно, че моята критика е точно и само за първата книга на Е.Л.Джеймз, но посочените основания са достатъчни, за да не прочета останалите. Все още не съм взел решение, дали да гледам филма, все пак киното е друг вид изкуство, което зависи от умението на много хора.

Романът занимателен и донякъде мелодраматичен, но само толкова. Наличието му ми потвърждава опасението за непреодолимия крах на съвременната (протестантска) култура и цивилизация.