Снимка: hermesbooks.com |
Е.Л.Джеймс
Споделеното четене
Един от прочитите на романа може да се конспектира така: Ненаситна кучка споделя хедоничния си нагон с пренаситен извратеняк.
Този блиц-синопсис оправдава бетселърното на тази секс приказка за мамчета (както често я определят).
Ерика Ленард (истинското име на авторката) е напипала печелившия билет в лотарията на литературното производство. Тя има опит с еротичните фензини, с които дотогава удовлетворява графоманската си слабост. Самата тя телевизионер и при наличието на съпруг теле-режисьор, добре се ориентира в колаборацията на полезното и приятното, първото й носи небивал тираж, а второто реализация на амбициите й в областта на масовата култура. А романът притежава всичко необходимо за това. Не случайно тя решава да го продължи и мъжът й (вероятно) продуцира филмирането му (филмовият сценарий е негов). Разпознава толкова скучаещи домакини и мъже с остатъчен тестостерон, че подготвя нещо като латиноамерикански сериал с разширена публика от импотентни застаряващи воайори.
Да използваш сексуалния елемент в изкуството е риск, все едно да нарисуваш палма по фаянса на тоалетната, твърде близо си до кича. Все пак палмата е по-допустима, отколкото повече от 50% от ръкописа ти да описва банални сцени от авангарден коитус, подплатили дълбокомисленото заглавие “Петдесет процента сиво”.
Нека се захванем със заглавието, все пак то определя първото впечатление от книгата.
Тази фраза е с мощността на сентенция за този роман. Тук е дефинирано заглавието, което обикновено е умел шперц към замисъла на творбата. Анализирах дума по дума тази енигма, търсих мъдростта като във вехт папирус, а логиката като в засукано судоку, но останах “преебан” и непосветен. Единствено ме сполетя баналната убеденост, че светът е нито бял, нито черен, както и човекът в него, но се зачудих необходим ли е толкова тестостерон и оргазъм, за да си припомним това.
“Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан“ беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.”
Многобройни и банални сексуални сцени. Той е красив, богат и надарен, тя млада, красива и ненаситна. Секс навсякъде, по всяко време.
Съществува някаква тайнственост в сюжета, която изостря интереса, провокира любопитство, създава очакване. Тя е съставена от малки тайни много от които не се разкриват, други се изясняват в следващите томове - продължение на романа (примерно трудното детство на Грей). Но романът не е замислян с продължения. Другите “нюанси” идват като търговска необходимост. Не се срещаме с неговия психоаналитик, който би разнищил енигмата. Натрапчиво се съобщава опасението, дали тя е пила контрацептивното си хапче и все се установява, че го е пила и така пушката, която виси на стената във второ действие въобще и не гръмва (алюзия с Чехов).
В определени моменти романът се превръща в юридически справочник. Кому са необходими тези дълги договори, пък и техните подробни приложения, които дори и не биват подписани. Разговорите посредством и-мейл-и и СМС-и са натрапчиво банални, а освен това са изхабени десетки страници хартия, за да се описвт и визитните картички в тях (Крисчън Грей, Главен изпълнителен директор на “Грей Ентърпрайзис Холдинг” - което се повтаря до умопобъркване).
Стилът е изпълнен с множество баналности, клишета, повторения, вулгаризми. Той не е “стил”, а някакво повторение на четено и недочетено, вероятно в споменатите еротични фензини, които са прощапулника на авторката. Художествените описания са от типа “Хладната ярка майска луна бе пуснала блещукаща сребърна пътечка по водата” - достойни за ученическо съчинение “Как прекарах ваканцията си на село”.
Все пак, за да не бъда възприет като безпринципен хейтър, ще споделя и положителните ми впечатления към книгата. Още преди нея съм наясно, че всичко в света е сиво - т.е. комбинация от черно и бяло, макар бялото тук да е доста по-малко от 50%.
Сюжетът все пак е замислен да бъде интересен, макар и не изпипан до край. Споменах за тази тайнственост, която провокира интереса към него, макар че поради неумелата конструкция те кара да прехвърляш страници, за да откриеш развръзката.
Основната идея е добра:
“Аз можех да го успокоя, да отида за кратко с него в мрака и да го изведа обратно навън, към светлината.” - и трагичната развръзка, че тя не успява.
Тук трябва да споделя мнението на дъщеря ми по отношение на идеята - един съвременен прочит на “Красавицата и звяра”, но завършил не като приказка.
Съществуват някои прозрения, простичко изказани, като:
“Една от причините хората да харесват това, което правя, е, че ние сме устроени така. Обичаме или да причиняваме болка, или да получаваме болка”.
Това се илюстрира от цялата история и е основното достойнство на произведението. Тук единствено ме замисля: дали “правя” е точната дума на авторката (както я намирам в електронния вариянт на “Читанка” или конвертирането на файла е променило думата “правят”. Съгласете се, има съществена разлика.
Искам да стане съвсем ясно, че моята критика е точно и само за първата книга на Е.Л.Джеймз, но посочените основания са достатъчни, за да не прочета останалите. Все още не съм взел решение, дали да гледам филма, все пак киното е друг вид изкуство, което зависи от умението на много хора.
Романът занимателен и донякъде мелодраматичен, но само толкова. Наличието му ми потвърждава опасението за непреодолимия крах на съвременната (протестантска) култура и цивилизация.
Искам да стане съвсем ясно, че моята критика е точно и само за първата книга на Е.Л.Джеймз, но посочените основания са достатъчни, за да не прочета останалите. Все още не съм взел решение, дали да гледам филма, все пак киното е друг вид изкуство, което зависи от умението на много хора.
Романът занимателен и донякъде мелодраматичен, но само толкова. Наличието му ми потвърждава опасението за непреодолимия крах на съвременната (протестантска) култура и цивилизация.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване