Доктор Фаустус

"Доктор Фаустус"

Томас Ман

Томас Ман е нечитаем писател и точно това го прави привлекателен, защото различното се крие в непривлекателните му, дълги абзаци, безкрайните изречения, липсата на отморяваща пряка реч. Това обстоятелство ме кара да прочитам текста до край, без никакви пропуски, дори с някои повторения за компенсация на мисловните пропуски. Тези пропуски се провокират от потока на мисълта, който обикновеният човек не може да обуздае, това безкрайно движение на мисли, образи, спомени, които могат да озаптят само добре тренираните медитатори. Посредственият читател търси емоционалното съдържание на текста, като агрегатно състояние на мисълта, в частност развлекателното. Тази емоционалност е душевен атрибут. Този читател обича да сравнява текстовото битие да го сравнява със своето, като лесно се манипулира. Достойнството на такъв текст е възпитанието, което може да окаже на читателя или манипулацията, дори тя да не е целенасочена.

Нека обобщя:

В един текс разпознавам три нива:

1. Графично-информационно. С текста се прехвърля някаква информация. Това е технологичната страна.

2. Душевно-емоционално. Текстът съдържа емоционален заряд. Идеята и стилът му е определен от емоционалното състояние на автора и с емоционалното покритие на неговия проект.

3. Духовно. То е безстрастно, беземоционално, носител на човешкия разум, ценности, морал, логика и интуиция.

Тези нива са в донорно-акцепторна връзка, определят се и от писателя, и от читателя. Идеята може да е една, а реализацията (разбирането, продустът) – друг.

При Ман преобладава третото ниво.

В тази сфера многосмислието на думите е важно. Обичайните думи придобиват необичайно съдържание и смисъл.

"Животът и опитът придават на някои думи звучение, напълно чуждо на техния всекидневен смисъл, и то им налага страховит ореол, непонятен за онзи, който не ги е опознал в тяхното най-ужасно значение."

Но тези думи не се променят сами, а се променя този, който ги изговаря и пише или чете. Промененото "звучене", при Ман определя някаква преднамерена демоничност. Така тези заключения не са обобщаващи, а в частност валидни специално за "Доктор Фаустус". Ман прогласява и тайнственост (по-скоро тайнство), заради непонятното "звучене" за този, който не ги е опознал. Той провокира необходимостта от задълбоченост от страна на добрия читател. Това, в определен смисъл, е плашещо. Но защо ли Томас Ман си позволява такива откровения? Защо още от 23-та страница прави такова предупреждение? Има много отговори, най-близо до истинския е Ман.

Според мен той отрано предупреждава читателя какво ще следва нататък в книгата. 23-та страница е бариерата, която трябва да възпре читателя, който очаква емоционално приключение в следващите страници. Не, тази книга е предназначена за духа, тя трябва да се възприема с него. В 23-та страница Ман регламентира елитарността.

"...аз схващах, твърде ясно, че природата извън човека по самата си същност е безграмотна, и това е, което в моите очи я прави така зловеща."

"...мистична или полумистична посока насока, в която... човешката мисъл почти неизменно избива, щом започне да се задълбочава в тайните на природата."

Тази книга е за Адриан Леверкюн, измислен от Ман композитор. Малко по-горе от цитирания текст Ман ме подготвя какво трябва да се очаква от протагониста.

"Около него цареше студ..."

(Курсивът е на автора)

"Самотността му бих уподобил на пропаст, където чувствата, които хората му засвидетелствуваха, безшумно и безследно потъваха."

Изпразването на емоционалността на главния герой потвърждава пътя към духовното му присъствие в този роман и необходимостта от духовен аршин за неговото разбиране. От друга страна това уведомление подготвя духа на "посветения"читател за демоничното, което го очаква по-нататък. Тази подготовка е и художествена фигура, художествен подход към реализацията на фабулата, което подсеща, че все пак "Доктор Фаустус" е роман и като тъкав отговаря на някои общи канони за жанра.

*

И в писмата и в моите коментари, демонстрирах непостоянство и лутане, по отношение на "Доктор Фоустус" при Ман. Не можех да зная, че последните няколко страници са най-важни в преценката за  него. Там всичко се изяснява, очакваната мистика се появява в умерени граници, героят реаизира трагичността си и намира справедлива кончина.Той загива, обладан от дявола, макар това да не е илюстрирано и може би, е една възможност, илюстрирана от автора.

Показателно е, че в това издание, нашият издател (1967-ма), в лицето на печатницата винаги пиши Бог с малко "Б", но (може би, поради вина на словослагателя) Мефистофел е отпечатан с "Той" – визирам главната буква.

*

"Заблуждението" за майката.

"... Икаровият полет на сина герой, мъжествената неустрашимост на освобдилата се от опеката й рожба..." Ман определя като "грешно", но и като "необяснимо заблуждение" , което тя би простила.

*

Споделеното четене /Доктор Фаустус

Не съвсем очаквано, но твърде подходящо в скучния за душата, но полезен за духа роман "Доктор Фаустус" се появява трудния за разбиране и възприемане Вгнер. Всъщност Ман твърди, че е написал биография, но за мен фактът, че Леверкюн е измислен образ е достатъчно основание да го приема за роман, особен роман.

Изследователите виждат в Адриян Леверкюн Ницше. Това създава още по-сериозна трудност за разшифровката на произведението. Донякъде обобщеният Ничше може успешно да бъде творецът-мислител, независимо дали е музикант или философ, важното е да носи последствията на положителната Wasserman-проба. Дали не може да бъде Владимир Улянов?

Вагнер се явява заедно с Бетовен и Бах, но ги предхожда. Вагнер е началото, както на света, така и на музиката, разглеждана твърде подробно и професионално в тази книга. Може би простотата на началото, простотата на сътворението, е тази простота, утвърждавана с числото "три" – тризвучието. Напипвам нещо масонско тук, но трябва да проверя, дали Ман е бил посветен.