Жерави

ЖУРАВЛИ

Николай Рубцов

мой превод

Между блатните стволове изток блести огнелик.

Миг и слиза октомври върху жерави с тъжни крила.

Ще ме вдигнат от сън със настойчив и призивен вик

над гори и блата, над незнайни далечни села.

И  по цялата Рус отреденият срок отзвучава -

възвестяват това, като в листи на древно предание.

Всичко що е в душата накрая в скръбта се стопява

и във полета горд търсим нужното  днес  упование.

А на птиците махат онези, що дишат в съгласие.

И за пусти нивя и погубени гробни полета -

 като древни легенди  небесните звуци разгласят,

надалече отнасят със себе си всяка несрета.

Пак летят, пак летят… Отворете широко души!

Покажете се -  в миг, всеки свойто небе да узнае.

Ето млъкват - пустей естество и душа се троши -

затова замълчи! – вече никой не ще се покае…

Със специалната благодарност към Олександра Бондаренко за отзивчивостта и  професионалната консултация по превода. 

Самоубийство

Моите преводи

"Самоубийство" - Марина Цветаева

Бе вечер с музика и ласки,

градинката пред вилата цъфтеше.

В умислените му очички ясни

на мама погледа гореше.

Когато езерото я погълна

и после се успокои водата,

разбра той, че чрез жест прокълнат

зъл дух я е отвлякъл.

Провлачи флейта тъжен звук

прозореца отсреща светлина обхвана

И той разбра – самичък е от тук,

сега той стана беден, ничий стана.

Извика: „Мамо!”, силно и отново,

промъкна се почти в несвяст

в леглото, без да промълви и слово

за майка му, прокудена от този свят

Макар във стаята да имаше икона,

как страшно бе! – „Ах, моля те, постой!”

… Той тихо плака. И тогава от балкона

дочу гласа й: „Мили мой!”

Във джоба, още топъл от плътта,

откриха листче с нейното послание:

„Помни, кое ще победи смъртта -

на любовта печалното страдание!”

В Париж

В Париже , Марина Цветаева

Париж, июнь 1909

Мой превод

Тук къщите са стигнали звездите, а виж -

небето се е свлякло като тежък дим.

В големия и радостен Париж

витае този таен гнет неутешим.

Шуми вечерна улица голяма

светликът гаси сетните лъчи,

навсякъде и всички са по двама,

с трептящи устни, дръзнали очи.

Аз съм сама,  на кестена облегната,

така е сладко да подпреш глава,

в сърцето си Ростан¹ не пренебрегнала

тъй както бе в непрежалимата Москва.

А нощите в Париж за мен са  чужди,

по-скъпо ми е потното бълнуване!

в дома ме чака тягост теменужна

и нечий ласкав образ нарисуван.

Там има нечий взор печално-братски.

Там има нежен профил на стената.

А Сара и Ростан, и мъченик Райхщадтски²

пристигат във съня ми по-нататък!

Голям и радостен Париж е,

трева и синева ми се присънва

и после смях,  мъгли  и грижи,

и болката както преди - бездънна.

--------------

¹. Едмон Ростан – френски поет и драматург

². Херцог Райхщадски – това е Наполеон ІІ, единственият законен син на Наполеон Бонапарт. Трагичната съдба на Наполеон ІІ е вдъхновила Едмонд Ростан да напише драмата „Орлето” (L’Aiglon), чрез което произведение Марина Цветаева става поклонничка на Наполеон баща и син.

Силуетът от гарата

ВОКЗАЛЬНЫЙ СИЛУЭТ, Марина Цветаева

Севастополь. Пасха, 1909

Из първия сборник със стихове на авторката „Вечерний альбом”

Мой превод

Не се познаваме и не държа,

и не робувам на илюзии звездни.

С лице такова и в най-тъмни бездни

за някои се намира светлина.

На тез, що жегнати са от съдбата,

са им необщителни лицата.

Не ви е разгадана същината

и робска няма да ви е душата!

С това лице не може да сте робът клет!

Тук липсва грешката случайна.

Аз знам, че за мнозина ще е тайна

тоз поглед и този тънък силует.

И на косите тежкия венец

наметнатия шал отваря 

(би ви отивала китара)

и лицето бледно на светец.

Не ви познавам. Вероятно

любезен сте по задължение…

Да, фантазирам, без съмнение!

Дори с утопии се живей - понятно!

Денят е близо, вероятно,

когато ще узная всичко отрицателно…

Но да сгрешиш - така е обаятелно!

Но и да сбъркаш е така приятно!

Държейки шала с лекота,

там дето свирките пищят с тревога,

стояхте вие кат’ загадка строга.

Ще ви запомня аз – така.

Още за Марина Цветаева:

Не мисля, не се жалвам, и не споря

„ Не думаю, не жалуюсь, не спорю …”,

Марина Цветаева (мой превод)

Не мисля, не се жалвам, и не споря.

Не спя.

и ни за слънце, ни луна се боря, 

ни кораб, ни море ще изтърпя.

Не чувствам жегата зад тез стени,

нито зеленото в градината отгатвам

и никакви подаръци, помни,

отдавна пожелани не очаквам.

Ни утрото ме радва, ни трамвая,

раздаващ звънко междуметие.

Живея без да виждам ден и зная,

че позабравила съм дата и столетие.

На срязано въже играя сякаш

аз – малкия танцьор

И сянката на нечия сянка свляках, 

аз –лунатик на две луни, от тъмния декор

Молба към слънчевия лъч

Мои преводи

„Молюсь оконному лучу…”,

1909 Анна Ахматова, от сборника й „Вечер”

Аз моля се на слънчевия ручей -

бледнее деликатно, устремено.

А днес от утрото светът е скучен

Сърцето ми на две е разделено.

По умивалника избива патината,

позеленяла е медта измамно.

Но как играе върху него светлината,

лудува весел лъч примамно.

Така невинен е и ежедневен

когато мрак запушил е уши

и в моя храм злочест и непотребен

дошъл е странникът вълшебен,

дошъл е да ме утеши

+

Допълнителна информация: