ВОКЗАЛЬНЫЙ СИЛУЭТ, Марина Цветаева
Севастополь. Пасха,
1909
Из първия сборник със
стихове на авторката „Вечерний альбом”
Мой превод
Не се познаваме и не държа,
и не робувам на илюзии звездни.
С лице такова и в най-тъмни бездни
за някои се намира светлина.
На тез, що жегнати са от съдбата,
са им необщителни лицата.
Не ви е разгадана същината
и робска няма да ви е душата!
С това лице не може да сте робът клет!
Тук липсва грешката случайна.
Аз знам, че за мнозина ще е тайна
тоз поглед и този тънък силует.
И на косите тежкия венец
наметнатия шал отваря
(би ви отивала китара)
и лицето бледно на светец.
Не ви познавам. Вероятно
любезен сте по задължение…
Да, фантазирам, без съмнение!
Дори с утопии се живей - понятно!
Денят е близо, вероятно,
когато ще узная всичко отрицателно…
Но да сгрешиш - така е обаятелно!
Но и да сбъркаш е така приятно!
Държейки шала с лекота,
там дето свирките пищят с тревога,
стояхте вие кат’ загадка строга.
Ще ви запомня аз – така.
Още за Марина Цветаева:
Оригинален текст: ТУК
Аудио изпълнение на оригинала: ТУК
Цялата стихосбирка на Марина Цветаева
в оригинал: ТУК
Сайт за Марина Цветаева (РУ): ТУК
Критика за Марина Цветаева (БГ): ТУК
Вокзальный силуэт - Марина Цветаева -
перевод
Гаров силует
Ако познавам Ви, аз бих
изгубила мечтите звездни.
Със лик такъв в най-злите бездни
прекланят се пред изгрев тих.
У всички с белег от съдба
ликът е скрит, а Вие нивга
не сте отгатната енигма.
И роб не ще сте, при това.
Робиня с нрав такъв? О, не!
Не бива грешка тук случайна
да заблуди. Остават тайна
при Вас очи и колене
и сплетената в кок коса -
за много хора. И с китара
Ви виждам, даже с арфа стара.
Чертите Ви тъй бледни са!
сте нещо семпло и любезно.
Така да е! Но само в бездни,
в бълнуване живяла бих.
Навярно в много близък ден
на бял свят всичко ще излезе.
Но грешката е цвят на фрезия
и радост, лекота за мен.
С ръка, опряна в шал-атлаз
край влаков звук, свистящ тревога,
стояхте - мит, загадка строга.
Такава ще ви помня аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар