Моите преводи
"Самоубийство" - Марина Цветаева
Бе вечер с музика и
ласки,
градинката пред вилата цъфтеше.
В умислените му очички
ясни
на мама погледа гореше.
Когато езерото я погълна
и после се успокои
водата,
разбра той, че чрез жест
прокълнат
зъл дух я е отвлякъл.
Провлачи флейта тъжен
звук
прозореца отсреща
светлина обхвана
И той разбра – самичък е
от тук,
сега той стана беден,
ничий стана.
Извика: „Мамо!”, силно и
отново,
промъкна се почти в
несвяст
в леглото, без да
промълви и слово
за майка му, прокудена от
този свят
Макар във стаята да имаше
икона,
как страшно бе! – „Ах,
моля те, постой!”
… Той тихо плака. И
тогава от балкона
дочу гласа й: „Мили мой!”
Във джоба, още топъл от
плътта,
откриха листче с нейното
послание:
„Помни, кое ще победи
смъртта -
на любовта печалното
страдание!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар