Игрите на глада

Тази статия написах, когато гледах филма на екран на неговата премиера. Сега е излъчен по НОВА телевизия, вероятно като подготовка за втората му екранна серия, която непременно ще гледам.

Прекрасен филм в жанра си.

Ето и моя коментар от премиерата.

„Игрите на глада” с 15 милиона приходи  още преди появата си на голям екран.

„Игрите на глада” може да донесе 2 милиарда според специалисти.

„Игрите на глада” отбелязва 155 милиона долара в щатския бокофис още първата седмица.

„Игрите на глада” е филмиран по първата книга от трилогията на Сюзан Колинс, бетселър, издаден в 3-милиона тираж.

и т.н.

Какви трябва да бъдат числата, за да ми хареса този филм. Това горе много пари ли са, или малко и какво говорят за качеството на филма? Нищо. В колко екземпляра е печатана една книга и колко купувачи има, това критерий ли е за качеството на книгата?  Всъщност говорят, дали филмът ще е само майсторски, макар и нискобюджетен или ще има технологично зрелище, което изисква пари. Аналогия със спорта: пр. тенис-турнир. За това колко е голям, престижен говори наградният фонд. Тъп начин за представяне на изкуство, тъп начин за представяне на спорт, тъп начин за представяне на литература. Аз-потребителят от тези пари нищо няма да видя, само ще дам за билет.

Но да се върнем към филма.

Книгата (Сюзан Колинс, Игрите на глада, Превод  Деница Райкова , Екслибрис 2009), част от нея може да видите тук, обещава да бъде добро четиво. Филмът за момента запълва една огромна празнина в популярните киносалони, след прекратяването на прожекциите на номинираните и наградени с оскари филми,  безславно свалени от залите, отбелязани с почти никакъв интерес от публиката. Рекламата първоначално напомпи потенциалния зрител за един касов, пълен с ефекти и екшън филм, може би защото почти съвпадна с примиерите на „Джон Картър” и „Гневът на титаните”. Но това беше грешка, беше една инерция на очакването на претоварения със зрелища и нехудожествен екшън зрител. Аз попаднах в залата със същото погрешно впечатление. Най-напред искам да изразя съгласие сАлександър Райчев:  

„Игрите на глада“ не е поредната порция малоумно тийнейджърско забавление ала „Здрач“, по което си припадат предимно невръстни момиченца. „Игрите на глада“ не е и ситуиран в толкова приказен свят, колкото бе този на очилатия магьосник Хари Потър. След цяло десетилетие на екранизации по поредици романи, които на пръв поглед минават за насочени основно към юношеската аудитория, ето че най-накрая получаваме един пълнокръвен холивудски блокбастър, който със сигурност ще се хареса на хора от всички възрасти, и от двата пола”.

Филмът наистина по същество е тийнейджърски, предвид възрастта на героите, но далеч не е такъв относно насочеността на неговите послания. Една антиутопична фантастика, базирана на постамериканско общество, преминало в диктатура на каста върху каста. Богати експлоататори, които имат нужда от ресурси след война, експлоатират „окръзи” от страната Панем.

Предполагам, че Панем (името на утопичната държава) е замислено да произтича от името на бога Пан, син на Зевс и Калисто, което име означава свят, вселена и така обобщава мрачно очакваната от авторката действителност за бъдещето на света.

В основата на сюжета на този филм стои една жестока игра. Това е именно Играта на глада. Не стана съвсем ясно, защо точно се подчертава „…на глада”.Че глад имаше – имаше, подтиснатите касти гладуваха, но едва ли една диктатура би подчертавала толкова нагло и недемагогски  своя диктат.

 Управляващата каста живее в Капитол и ежегодно избира от 12-те подтиснати окръга по едно момиче и едно момче, които играят на оцеляване до смърт в тази игра, докато остане само един (пак малко Макклаутско). Идеята на водещата каста и на президента Сноу е окръзите да бъдат наказвани и държани в страх, предвид това своеобразно еничарство-гладиаторство. Наказвани, защото навремето някои от тях са се бунтували и се е стигнало до жестока война и по тази причина държани в страх, заради децата им. Малко наивен начин на психологически тормоз, предвид, че във филма се видя сериозното полицейско присъствие в тези колонии. Това за мен остана недоразбрано, защо точно по такъв начин трябва да се тормози населението, но вероятно Сюзан Колинс е прескочила това подозрение, за да го използа за други внушения.  Тази гротескна игра има своето сюжетно и тематично значение. Тя се предава директно по каналите на тамошните телевизи и (забележете) следи се непрекъснато (играта продължава няколко седмици в гориста местност и се свежда до взаимно изтребване). Това е един зловещ и неприкрит  „Биг Брадър”, със същия масов интерес и маниакален фенизъм, като по този начин сценаристката критикува жестоко манипулативните медийни прояви и в нашата действителност.

Самата игра предполага екшън и насилие. Тя действително е дефинирана по този начин, но хубавото е, че сценаристът и режисьорът ни я представя  от трагично-емоционалната страна, като ни предлагат  пестеливи бойни схватки, които си личи не са самоцел и ни запознава с резултатите от тях, макар и понякога  те да са жестоки.  Темата за любовта във филма  е засегната при решаване на сложната сюжетна ситуация, но остава неразрешена. Самата игра, по думите на президента, колкото и жестока и трагична да е, е обобщение за човешката надежда.

Операторството във филма е от онези репортажно заснети сцени, в които очите се изморяват от едрите планове, нестабилните и бързо сменящи се кадри, но които, наистина създават драматизъм, своеобразната  реалистичност на репортаж.

Този филм представлява обещание за бунт. Той не изчерпва възможностите (а и вероятно замисъла) на сюжета. Финалът му красноречиво обещава продължение с останалите две части от трилогията: „Възпламеняване” и „Сойка присмехулка”. Играта на главната героиня е майсторска. Образът, който пресъздава, е трагичен, но твърд и решим, натоварен е със сериозната мисия за евентуалните продължения.  Финалът на филма не решава всички конфликти, напротив, поставя нови въпроси и ще бъде твърде жалко той да не бъде продължен, което явно ще зависи от стойностите на онези числа, посочени от мен в началото.  И тогава, вероятно, тези неща непоставени на своите места в повествованието ще намерят мястото си.

Този филм повтаря някои наивно-сюжетни несъвършенства на жанра, но отказът от баналния екшън  и гласуването на доверие на психологическата сцена, илюстрирана с добра музика и онагледена с вълнуващи образи го прави различен.

Заслужава адмирации специалното участие на Лени Кравиц, който създаде силна второстепенна роля на ментор на главната героиня.

Препоръчвам този филм за тези, на които им допада подобен сюжет. В момента по кината наистина не виждам нещо друго, което си заслужава.

Сценарист: Сюзън Колинс, Били Рей

Режисьор: Гари Рос

В ролите: Дженифър Лоурънс („Х-Мен: Първа вълна“), Елизабет Банкс („Човекът-паяк“ 1, 2 и 3), Джош Хътчърсън („Пътешествие до центъра на Земята“), Лиъм Хемсуърт (с роля в „Пророчеството“, но по-известен в САЩ като гаджето на Хана Монтана),  Уди Харелсън („Зомбиленд“, „2012″, „Бар Наздраве“),  Доналд Съдърланд – актьор с 255 участия в биографията си,  Лени Кравиц (няма нужда от представяне) и Пола Малкъмсън („Каприка“, „Дедууд“).