Съвестта на писателя

Снимка: БГНЕС

Литература и политика

Орхан Памук за протестните демонстрации в Турция

През 2006 година Орхан Памук получи Нобелова награда за литература за романа си „Името ми е Червен” [последно издание Еднорог – 2013]. Със своеобразния си стил „невинният и сантиментален писател” пленява милиони читатели на 60 езика в света. Но Памук не е само романтичен „уредник” в своя музей на невинността [„Музей на невинността”, Еднорог-2009] или поетичен философ, който гради своето световиждане със снежинките на падналия сняг [„Сняг”, Еднорог-2006]. Той е и модерен човек, дисидент, с активна гражданска позиция.

През 2005 г. Орхан Памук заяви пред един швейцарски вестник:

 "Турците са избили в своята страна 30 000 кюрди и един милион арменци."

Така той беше един от малкото турски интелектуалци, който официално призна турския геноцид над арменците. В Турция съществува специален Закон 5816, който защитава личността на Мустафа Кемал Ататюрк. Според него не може да се обижда турската национална единтичност и не се позволява да се направи дори намек за обида на Ататюрк. По този закон ултранационалистическият адвокат Кемал Керинчиз подаде жалба срещу Памук и след три опита, и с помощта на Върховния касационен съд, докара нещата до съд.

И сега, когато на  площад „Таксим” в Истамбул и в други големи градове има народно въстание, Памук не остава безучастен. "Тази безчувствена политика показва без всякакво съмнение все по-авторитарното и репресивно поведение на правителството" – казва писателят за управлението на Ердоган. Той се застъпва за правата на протестиращите, като пояснява, че с модерното преобразуване на това място ще бъде посегнато и върху спомените на хората от Истамбул.

Темата за опозицията между миналото и бъдещето на Турция, така революционно-бързо прекрачила от дрямката на султаната към светската държава на западната цивилизация, се вижда в повечето романи на Памук. Тясно свързана с нея е и темата за Истамбул, любима на автора, в която носталгията по османското минало е ангажирана с неговите устойчиви национални и общовалидни ценности, което е представено в есеистичния му роман „Истамбул. Спомени за един град”.