За насоките и възгледите

От извора

Казват, че класиците са писатели, които всеки хвали, но никой не чете.Вероятно, защото са неактуални? Така ли?

Да си припомним, какво е писал Лев Толстой за Иван Аркадич Облонски, брата на Анна Каренина от едноименния роман. Той е прелюбодействал, съпругата му е разбрала за това прегрешение и сега му е криво. Тъкмо се е събудил и тази мисъл го е обзела. А сутрешният вестник му помага да се оприличи политически и да уточни социалните си ценности.

Този цитат удисва на нашето общество в неговите предизборни или социално-политически страсти.

Наслаждавайте се:

„Степан Аркадич не избираше нито насоките, нито възгледите, а насоките и възгледите самички идваха при него, както не избиаше и формата на шапката или сюртука, а взимаше онези, които се носят. А му беше необходимо да има възгледи, както да има и шапка, понеже живееше в обществото и изпитваше потребност от известна дейност на мисълта, която обикновено се развива в годините на зрелостта. Дори да имаше причина да предпочита либералната насока пред консервативната, към която се придържаха мнозина от неговия кръг, това бе не защото намираше либералната насока за по-разумна, а защото тя подхождаше повече на неговия начин на живот.

Либералната партия казваше, че всичко в Русия е лошо – и наистина Степан Аркадич имаше много дългове, а парите все не му стигаха.  Либералната партия казваше, че бракът е отживяла институция и трябва да се преустрои – и наистина семейният живот не предоставяше  бог знае какво удоволствие на Степан Аркадич и го принуждаваше да лъже и да се преструва, което беше толкова противно на природата му. „

Из „Анна Каренина”, Лев Николаевич Толстой, Народна култура – 1986, превод  от руски Иван Жечев.

Произведението може да намерите в е-вид в „Моята библиотека”, без да се тревожите за авторски права, защото то отдавна принадлежи на човечеството..