Споделеното четене
Милан
Кундера
„Валс
на раздяла”
Колибри-2005
Превод
от чешки: Мариана Лозкова
Написана
1972 год.
215
страници,
Цена 8 лв.
В
„малкия санаториум в красивата долина” като на самотен изолиран остров се сблъскват
всички герои на Милан
Кундера от романа му „Валс на
раздялата” (Valčík na rozloučenou): медицинската сестра Ружена, д-р Скрета,
бившият политически затворник и настоящ емигрант Якуб, известният тромпетист Клима
и съпругата му, Олга – младата платонична любов на Якуб, американският
бизнесмен Бъртлъф, настойчивият обожател на Ружена – Франтишек. Някои между тях
са приятели, други подчинени, но всички до края на „валса” вече се познават.
Ружена
е бременна и геникологът д-р Скрета е доказал това. Дали бащата е тромпетистът
Клима, прекалал една невнимателна нощ със сестрата, след концерт в малкото
градче или местният монтьор Франтишек, който постоянно я преследва с мотопеда
си, това ще реши Ружена.
Ще
се отърве ли Клима от кошмара на забременяването след изневярата или ревността
на г-жа Клима ще го разкрие?
Ще
намери ли душевен покой Якуб, лежал като политически затворник и успял да уреди
емиграцията си?
Старият
Бъртлъф ще осинови ли по-стария д-р Скрета, за да получи американски паспорт
или докторът ще остане в забравения град, за да акомпанира на барабани и на
други организирани концерти?
Дали
Олга ще почувства и физически своя платонично-обичащ приятел.
Всички
са там всред приятелските съвети, внимателното отношение и щедрите гощавки на стария
женкар Бъртлъф, който смирено и с философско търпение чака своя край.
В
наглед баналните неща, които могат да се случат във всеки подобен малък град, в
сюжета се крият дълбоките кладенци на неочаквани и немислими събития, което
създава своеобразен забързан ритъм на повествованието и нетърпение за
прочитането на следващата глава. Там обичайните
емоции и ценности придобиват нови измерения и нови обяснения; стават съвсем
необичайни.
В
малкия санаториум, където жените провеждат балнеолечение за безплодие, се
случват много неща. Там има едно синьо хапче и една спринцовка, пълна със
сперма.
Чрез
тези, наглед, обикновени случки, големият майстор Кундера успява да прокара, и
да ни провокира да се замислим, върху няколко теми:
Темата
за смъртта и отношението към нея:
„Човек трябва поне за едно да има
гаранция – че ще остане господар на смъртта си и ще бъде в състояние да избере
кога и как ще умре.
…
Човек трябва да получи отрова в деня
на своето пълнолетие. Би трябвало да му бъде връчена с тържествена церемония.
Не за да го тласка към самоубийство. Напротив – за да живее с повече
спокойствие и с повече сигурност. За да живее със съзнанието, че е господар на
живота и смъртта си.” – казва Якуб
Темата
за ограниченията на социализма и за политиката въобще:
„Ако изкуството и науката са в
действителност същинската арена на историята, то политиката – обратно, тя е
затворена научна лаборатория, където се правят невиждани експерименти с човека.
Там опитните човешки екземпляри биват сваляни и качвани на сцената,
съблазнявани с овации и заплашвани с бесилка, предавани и самите те тласкани
към предателства.” –
размишлява пак Якуб.
Темата
за старостта:
„Старите господа се познават по това,
че се самоизтъкват с някогашното си страдание и правят от него музей, в който
канят посетителите си (ах, тези тъжни музеи се посещават толкова рядко).” – казва авторът.
Темата
за човеколюбието:
„И в съзнанието му се оформи неясната
мисъл, че онова, което той намира за лошо у хората, е нещо дадено, с което те
се раждат и което носят като тежко бреме. Помисли си още, че няма право да се
смята за благороден и че най-голямото благородство е да обичаш хората, дори да
са убийци.” – се разбира от
прозрението на Якуб. Човеколюбието – от морално-християнския ракурс, нещо
скандално за политико-идеологическата система на Чехословакия през 1972 година.
Темата
за вярността…
„Вярваше в неверността на мъжа си
както християнин вярва в Бога с абсолютна сигурност, че никога няма да го види.
При мисълта, че ще види Клима с чужда жена, тя усети онзи ужас, който би
почувствал християнинът, ако Бог му телефонира, че ще го посети на обяд.”
…и
за неосъзнатата любов, която се храни от ревността. За уморената и изчерпана
любов на г-жа Клима, която е живяла в заслепение и не е виждала нищо друго
освен една-единствена фигура, „осветена от яркия прожектор на ревността.”
За
обръчите на „невздрачната и недружелюбна среда”, които стягат незаконно
бременната медицинската сестра Ружена и за хапчето на освободилия се от
всякакво чувство за вина Якуб.
Тази
книга може да я четете с трудния анализ на произведение от Достоевски, но може
и просто да се забавлявате с динамичните и обвързани истории на героите, но
едва ли си заслужава да се подходи към Кундера по този елементарен начин.
„Якуб знаеше, че всеки човек желае
смъртта на някого и от убийството го възпират само две неща: страхът от
наказанието и физическите трудности при убиването. Якуб знаеше, че ако всеки
човек би имал възможност да убива тайно и от разстояние, човечеството би
измряло за няколко минути. Затова експериментът на Разколников трябваше да се
смята за напълно излишен.”
Прави
впечатление нещо, което съм забелязал и в българската „дисидентска” литература
(разбира се за България „дисидентска” е силно казано). Забраненото от
комунистическата идеология се въвежда
обикновено малко гротескно, сатирично и абстрактно, за да може да преодолее
ограниченията на цензурата, да се възприема двуяко, като по този начин да може
логически да се обоснове, че виновна е
не системата, а някои самозабравили се елементи, които и самата система отрича.
Самата
метафора „малкия санаториум в красивата долина”, в който се балнеолекуват безплодни,
обобщава безплодието на споменатата
система в Чехословакия преди падането на Берлинската стена. Подобна „макро
метафора” сме наблюдавали във „Фашизмът”
на Желю
Желев, говори се за фашизма, а се разбира комунизма.
Езикът
на автора е ненатрапчив, лек и пленява, и това не означава, че не може да звучи
мъдро, злободневно и да напипва точните думи за точните неща. Кундера е и
новатор, защото усеща необичайното в обикновеното и ни го показва.
+
Ще
бъда благодарен, ако някой сподели къде вижда „валса” в този роман.
+
Лична оценка на произведението
по петобална система
|
||
Показател
|
Тежест
|
Оценка
|
Удовлетворителност
|
2
|
4
|
Забавност
|
2
|
3
|
Ценност
|
4
|
4,25
|
Стил
|
4
|
3,75
|
Класичност
|
1
|
3,75
|
Читаемост
|
2
|
4
|
Различност
|
1
|
3
|
Съучастност
|
1
|
2
|
Комплексна оценка
|
∑(ТхО)/17
|
3,69
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар