Бѣлѣгъ от българската азбука

Поглед в старите книги

„Алманах България” І-1900 г.

Подъ резакцията на Стоянъ Митевъ

Собствено издание, София.

Печатница Иванъ Г. Говедаровъ и С-ие

Изданието е било собстненост на „БНБ – Пловдивский клонъ”, понастоящем се стопанисва от НБ „Иван Вазов” – Пловдив, ІІ-82071

(На снимката е корица на по-късно издание)

„Многократнитѣ опити да се униформира българското правописание, извършени по инициатива на частни лица или но особни комисии, учрѣдени отъ държавата, не сѫ си постигнали цѣльта, т.е. не сѫ могли да изработятъ правописание, което да обладава нужднитѣ условия, за да бѫде прѣгърнато отъ българската интелигенция , която борави съ  писане въ нашата книжнина, понеже всичкитѣ тие опитвания  и проекти сѫ внасяли  въ правописната ни система доста рѣзки, често крайни нововъведения.”

„Буква „ѣ”

Досегашната практика и всички радисквания, станали по нашия правописъ, едно впечатление оставятъ, а именно, че не можемъ разумно да се простим съ тоя бѣлѣгъ от българската азбука.”