Страстите на разума

Споделеното четене

Ървинг Стоун

„Страстите на разума” 
(Роман за живота на Зигмунд Фройд)

ЕРА, 2002 г.;
превод: Весела Прошкова, Весела Еленкова

На стената ми, преди години, имаше една картина на Фройд. Беше я нарисувал мой приятел. С молив. Тогава нямаше интернет и нямаше от къде да го копира. Представляваше портрета на Фройд, нарисуван с такава техника и стил, че в него можеше да се види или лицето на Зигмунд, или гола жена. Зависи от къде ще го погледнеш...

Как Ървинг Стоун поглежда към бащата на психоанализата. 

Зигмунд Фройд

„Зигмунд извади златния часовник от джобчето на жилетката си и се взря в циферблата.

       - За целите на дискусията през остатъка на деня предлагам да структурираме материала в овладяеми категории. До момента вие говорите за … - и изложи резюме на монолога на Юнг по темата.

        Гостът зяпна от удивление и извика:

       - Господи, Боже! Вие обобщихте тричасовата ми тирада и я систематизирахте в понятна структура.”

       Зигмунд Фройд е аналитичен ум. Той не само „овладява категориите”, той ги и създава.

       Винаги, щом чуя за Фройд, си представям следната картина: Малко момченце изважда от килера прашни книги и ги подрежда една върху друга пред кухненския шкаф. Трупа, трупа и киха. После се покатерва върху тях, балансира като жонгльор, задържа се и съсредоточено и целеустремено посяга към най-горната полица, където има бурканче с преполовено сладко.

       Чакайте! Момченцето не е с кастрационен комплекс и няма значение, че сладкото е от ягоди. На разнищените корици на книгите има надпис „Зигмунд Фройд”. И със сигурност златен екслибрис.

       Цитатът по-горе от „Страстите на разума” представих не заради аналитиката и овладяването на категориите, а заради многоточието. Романът на Ървинг Стоун е пълен с многоточия, отбелязани или не, сюжетни или виртуални. Романът е „дебел” и спокойно би свършил работа под краката на момченцето, за да търси по-лесно и безопасно сладкото. Но романът няма място в килера на семейството, което крие бурканчето от лакомото дете. Няма място и в моя килер, нито в моята библиотека.

       

Ървин Стоун

Това е роман многоточие за съществените неща от живота на психоаналитика. В него и банално-ежедневните не винаги са на място. Да си представим, че Стоун не е искал да ни досажда, като прекалява с описание на обстоятелствата около неговите открития. Но Стоун ни досажда с обстоятелства от баналното му ежедневие, които разкриват личността му неправдиво, понякога логически противоречиво.  И това в много, много страници. Безстрастно, мудно описателно. Вероятно целта на Стоун е била да създаде един свой Фройд, създаден от ровенето в биографията му, да реализира конгениелността на читателя, но ако е така, той е „убил автора”, точно, както прогнозираше Роланд Барт.

       Текстът е отегчителен.

       Механично са омесени описания от научната и изследователска дейност, предложени на парче, подсладени с блудкави подробности, за които и да му е бил брат, едва ли би ги научил. Живота му на обикновен човек е представен като на сериал. Социалната оценка, която прави Стоун, е противоречива. Веднъж съжалява бедността на героя си, после показва в разказа си, че е далеч от лишенията. Ето, в цитата се забелязва златния му часовник, в период на недоимък. И това не личи да е постигнато с някаква трогателна и вълнуваща борба или ако е било така, не се разбира.

       Фройд е етикет. За неговото име в Google излизат 375 000 резултата. Ако го нямаше, съвременната психология щеше да тъпче около лудостта на психиатрията и в първичността на ранната метафизика, неразбрана и неоткрита, а американските психолози щяха да останат без работа. Фройд е и отречен и помнен. Той даде свой поглед върху интимната сянка на човека и я обобщи в едно море от подсъзнание. Ако не беше Фройд, сигурен съм, сексуалната революция или щеше много да закъснее, или да се преобразува в нещо различно.

       На стената ми, преди години, имаше една картина на Фройд. Беше я нарисувал мой приятел. С молив. Тогава нямаше интернет и нямаше от къде да го копира. Предсавляваше портрета на Фройд, нарисуван с такава техника и стил, че в него можеше да се види или лицето на Зигмунд, или гола жена. Този незнаен художник със своя шарж е открил много точно същността на Фройд, такава, каквато е останала в историята и в онова море на подсъзнанието, за което споменах одеве.

       Но Стоун не успя да направи това. Неговото бягство от документалността, задължителна за такава животопис, го поставя далеч от Анри Троая.  Колкото и книги на Зигмунд Фройд да нареди под краката си, Стоун не успя да стигне бурканчето със сладко.

       „Страстите на разума” не е единствената преведена книга на Стоун. Сещам се за:

"Страдание и възторг"- за Микеланджело;  "Жажда за живот"- за Винсент Ван-Гог; "Морякът на кон"- за Джек Лондон.

       Може би сгреших, като започнах моето запознанство с Ървинг Стоун от „Страстите на разума” и сега нямам желание да отида на среща с останалите книги.