Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-2

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”

Дилок – 2003

превод: Людмила Андреева

Продължение от Част-1.

Продължавам с „Матей 5:39”:

       "А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата."

           Любопитната версия в тълкуването при Хартман се състои в следното:

           Шамаросването с лявата ръка при римляните е било върховна обида. Тя се състои в една естествена причина. Вероятно сте посещавали възстановените руини на Ефес, които сега са добре стопанисвана атракция в турска територия, където имате възможност освен да повървите по римския път, да видите одеона и амфитеатъра, да надникните и в канализацията на древния град, както да седнете на автентична римска тоалетна. Тя представлява каменни седалки с дупки, под които протича вода и които робите са подгрявали със собствената си плът преди да седне патриция. Седалките са открити, наредени, в кръг, така че нуждаещите се да могат да беседват и да имат добра видимост един към друг, докато удовлетворяват физиологическите си необходимости.

Но тук става дума за друго, римският гражданин е избърсвал задните си части с лявата ръка и, въпреки че след това педантично я измивал с ароматизирана вода, донесена от роба, се е смятало, че лявата ръка си остава нещо мръсно.

Ако римлянин удари с дясната ръка, това означавало предизвикателство към неговата власт и неговата чест, към личността му. Затова те удряли робите с лявата, което предизвиквало смъртно наказание за обида, ако е било отправено към римски гражданин.

           В текста Матей конкретизира удряне с лявата ръка (по дясната буза). Идеята на Хартман е, че ако юдеин (неримски гражданин) е ударен с лявата ръка то това е нормално, намира се в окупирана територия. Но ако е предизвикан с дясната, това вече законово позволява защите. Затова Иисус проповядва да се обърне и лявата буза за дясната ръка, което по себе си е бунт, предизвикателство.

           Това поставя сянка върху христовата мисия, като я прави революционна и приравнява до мисията на Варава, която се изчерпва с един социално-политически инцидент (това вече коментирах в Част-1-ва). Юридическата логика е замисляща и дава изява на едно прагматично обяснение на идеите на Библията, за каквото Хартман не се е сетил пръв. Но, ако се вгледаме в текста на Матей, преди заръката с бузата има още една фраза, която според мен дава ключа на Христовото послание: „Не се противете на злия човек…”, което пояснява категорично семантиката и забранява всякакво опърничество, бунтарство, революционество, а напротив, „но…” – казва евангелистът.

           Тук поставям и цитат от Хартман, който сам по себе си посочва и неговото мислене и дава отношение към забелязаните прагматично-юридически обстоятелства около тези новозаветни събития:

           „Най-доброто определение на греха е, че това е всяко поведение или мисъл, които те карат да забравиш или да загубиш връзката си с любовта, вечното и вездесъщото присъствие на Създателя на Вселената.”