Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-3

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”

Дилок – 2003

превод: Людмила Андреева

Продължение от Част-2.

Матей 5:41

„Ако някой те застави да вървиш с него една миля, измини с него две.”

Според римското право, за да няма изстъпления над окупираните територии, било забранено на римляните да принудят роб или гражданин да носи нещо повече от една миля.

Отново тук срещаме идеята на Хартман за библейския текст, който според него означава бунт. Апелът за извървяването на втората миля генерира опълчение и авторът не вижда в този израз примирението, което проповядва Новият завет.

Все пак този текст не трябва да възприемаме на парче, което създава опасност да изкараме думите извън контекста на цялото Матеево произведение. Ако приемем апела за бунт
и в стиха с плесницата, и в стиха с дрехата, и тук, как бихме приели останалия текст в евангелието.

43. Чули сте, че е било казано: «Обичай ближния си и мрази врага си!»
44. Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват,
45. за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните.

Кой агресивен революционер ще обича враговете си. Нашият Ботев – революционера, в „На прощаване” оставя завета: „силно да любят и мразят”, като обектите тук са недвусмислени, омразата е срещу враговете, любовта е към отечеството. Второто предизвиква първото и никога Ботев не би сложил родината и врага под знаменателя на любовта. Това е революционерът; типажът му е сходен във всички истории, националности. Каузата му създава омраза и довежда до крайности – убивай! А това вече противоречи не на римските, а на Старозаветните закони, които още са конституцията на ценностната ни система.

Иисус не тръгна с оръжие в ръка, той не носеше нищо. Исус не триумфираше на кон, когато влезе в Йерусалим, а влезе на осел върху килим от палмови листа. Иисус нареди на Симон да прибере ножа, когато Юда идваше със стражата в Гетсиманската градина. Това не е бунт, това е примирение.

Хартман казва в книгата си:

„Злото не е противоположността на доброто. Злото е дума, която използваме, за да опишем отсъствието на тази любов, чрез която Бог се проявява. То е липсата на нещо, а не присъствието на нещо друго. То е отсъствие на връзка със създателя.”

Тези думи на Хартман много ми напомнят за разбирането за злото у Ваклуш Толев. За него „злото е нееволюирало добро”. И какъв бунт прави Иисус, като при него е пълната любов и пълната връзка със Създателя.