Unplugget

Споделеното четене

Мая Вуковска

„Unplugget”

Фондация Развитие – 2005

Това е наистина един „неизискан” роман с „неизгладен” сюжет.

В началото, докато се ориентирам, правех, и то не неоснователно, аналогии между фамилиите на Мая Вуковска и Чарлз Буковски, а после разделих личностите и уеднаквих страстта им към скандалност. За да ме разберете, ще кажа, че Мая Вуковска е тази, която прави прозрението в „Роман в развитие”: „След четвъртия коняк решавам, че искам да ми духа”. И, за да не бъда единак в оценката си, ще цитирам един коментар на нейна почитателка:

„скъпа госпожице вуковска, искрено се възхиштавам на разказваческия ви талант. разказвате наистина увлекателно. жалко е обаче да се види как пилеете таланта си разказвайки махленски клюки пречупени през погледа на самата комплексираност за хора, които наричате приятели”http://vukovska.com/blog/?p=123.

А талант има.
Несметен. Българска филология в ЮЗУ (1996), английска филология в Американския университет (2000), специализации в Осло и Перуджа, Правно-исторически факултет на ЮЗУ, пет езика! Не всеки може да се похвали с това и тук няма никаква ирония. Напротив - потръпвам от завист и от срам.

Но, какво трябва да се забележи:

Това, че Туигъл Малкович е булимичка и клептоманка. Особена комбинация, която не ме доведе до никаква логична или методологична връзка, а до еклектични и инертно-подражателни етикети. Дори това малко име ме хвърли в алюзия към братята Туидълди и Туидълдън. Но „ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно” - както беше споменал Туидълди на Алиса. 

Та Малкович учи в някакъв американски университет. Нейният приятел  Ковалски е гей, с когото имат платоникоподобна любов (все пак става въпрос за чист гей, а не за бисексуален). На фона на тази клептомания, булимия и педерастия, напълно закономерно се появява наркоманката Соня, която има за приятел непълнолетния Даниел Умбрулия. В течението на фабулата към него се привързва Туигъл.

Истинско постижение е изборът на имена на персонажите. Вероятно идеята е, че този сексо-шизофреничен абсурд не може да се случи в нашата страна. Но бих добавил, че именно текстове като „Unplugget” са проводник на това у нас, а както знаем всяка нация е пълна с подражателно-попивателни ентусиасти.

Какво се случва в този роман:

Нищо. Все пак - едно пътуване (в името на автобиографичния елемент, вероятно) до Осло, (там където авторката е специализирала), доста секс, наркотици, педерастия, инфантилност. Единственото развитие се свежда до смяната на хомосексуалния партньор и до потресаващ отказ от интимни отношения с непълнолетния. Така коктейлът от перверзии (в поведението и мисленето)  е спасен поне от педофилията.  Или обобщено сюжетът би бил вълнуващ единствено за пъпчиви акселерати, но предполагам не заради това получи наградата на Фондация „Развитие” (2004).

Възможно е да е било експеримент в контактната лингвистика (любима професионална тема на авторката). Моето обяснение защо е получил наградата се изчерпва със стила на писане, адекватният изказ, интелигентните разсъждения върху досадно-баналните случки или… грешка на журито.

Няма да чета „www.getboy.com” (2001) защото била един вид продължение на „Unplugget” (1997). Няма да се върна към “AS” (1995) заради неизживяна варицела.

Очаквам с нетърпение да прочета новите й книги: „Роман с ключ” (2010) и  „Гърлото на зимата”(2010). Ще се поровя в библиотеката. Казват, че детските болежки не повтарят.

http://www.vukovska.com/ - личен сайт на Вуковска.

http://www.vukovska.com/Getboy.html - избрани глави от е-романа