Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-4

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”

Дилок – 2003

превод: Людмила Андреева

Продължение от Част-3.

нарисувай точка

дай ми идея за нея с върха на молива

това е моето място

ще се пресегна с ръка и ще овалям около себе си кръг

ще разделя двайсет и две на седем

ти си отвън, а тук всичко е мое

но нека всеки да знае,

че аз съм твоята точка

(от автора на този блог)

В митологията и символиката, основаваща се на нея, кръгът (респективно неговата граница – окръжността) и инструментът, който го изобразява в геометрията (пергелът), са наситени със смисъл символи. Идеалната фигура, идеалната форма това е кръгът. Този строг овал е изразител на понятието „хармония” със своите равноотдалечености на всяка точка от един общ център. Хармонията на кръга е и хармония на Вселената, това изучава и „хармоничната” питагорова наука. Самият Платон свидетелства в диалога „Тимей”, как питагорейците имали особено отношение и били нацяло отдадени съм алгебрата, геометрията, музиката и астрономията, за да обяснят „Музиката на сферите” – хармонията на Вселената.

Това е ползвано и от Кеплер в обяснението на законите, които движат небесните тела, а после става модел на човешкия живот, който така бива вписан в „божествената картина”.

Наред с прагматичните умозаключения Том Хартман повтаря познати изводи в областта на тези „отвлечени” твърдения, като дори плодовито обогатява теорията. Ето цитат от Хартман:

„Начертаният кръг е преградата между теб и Бог. Ти си вътре в кръга. Твоето его, несекващите ти размишления, разумът ти са онова, от което е направена преградата. Това означават думите, че човек трябва да остави зад гърба си майка си, баща си, братята си и сестрите си (Лука, 14:26). Те не означават, че трябва буквално да ги мразиш или да ги изоставиш, а да осъзнаеш, че всички тези идеи, че другите хора са „други” или „извън кръга”, са погрешни. Всичко е „ти”. И „ти” си едновременно ти и Бог.”

Затова и пергелът, като символ, не може да се разтвори „безкрайно”, повече от 180 градуса, когато вече няма да очертае кръг, защото началото му е забито в „нас” и не може да обхване необхватното, чието друго име е Бог.

В тези и много други мисли и идеи Хартман вижда най-голямата духовна тайна на столетието. Предолжих ви с мой коментар четири къса от тях, останалите ще прочетете вие в книгата, ако тази тематика ви допада. И все пак, преди някой да ви удари по бузата, дайте си сметка дали ще отговорите на удара или ще обърните другата буза и това примирение ли ще бъде или бунт. Ако някой ви изпрати на миля разстояние, бъдете готов отрано да прецените ще ходите ли две, ако се наложи. Ако ви вземат едната дреха и имате само две, ще дадете ли и втората. Не решавайте тези неща на момента, може да сбъркате, гневът е лош съветник. Може би и това иска да ни предупреди Хартман, не зная, но ще получите голямо духовно удовлетворение, ако го прочетете.