Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-1

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”

Дилок – 2003

превод: Людмила Андреева

Намислил съм в няколко части да разкрия идеите на Том Хартман. Повярвайте, те са много различни, изключително любопитни, натрапчиво логични, но с публикуването им ни най-малко не гарантирам истинността им . Подбрал съм ги според степента на моето учудване, което е предизвикал текста и съм ги коментирал според моята логика и убеденост.

ПРЕАМБЮЛ

Хм……………

Прочел съм тази книга през лятото на 2010-та и пак се връщам към записките си. Представлява едно личностно тълкуване на претълкувани неща. Прагматично, исторично, фактологично, дори и малко истерично. Казвам го като читател, който уважава вярата си, която вяра е далеч по-обособена и конкретна от модерното и разлято „Абе… вярвам, че има нещо…”

Разбирате, че става дума за Бога. Той е това „Нещо”. Тези, които подсъзнателно Го приемат не знаят как да Го нарекат. А някои дори се притесняват, страхуват се техен познат да не им каже: „Абе, ти си бил много набожен”.

Съгласете се, това е присмехулно, звучи обидно,  приравняват те на бабичка с черна забрадка, която сутрин се кръсти пред олтаря, а тя е проста, изостанала и въобще еня си няма как да погледне научно на Бога. При нея е толкова просто. Исус (дори не знае, че е с две „и”-та) е Син на Дядо Божи и него майка Го е раждала, Мария, Светата Богородичка. А Дядо Божи е Оня, дето е зад олтаря и гледа всичко каквото правим. Той ще ни даде здраве, ако Го слушаме и ще ни накаже, ако не сме добри.

Нужно ли е повече?

Та това само по себе си е конституция с всичките му закони, наредби и заповеди. Та това е теория, идеология, концепция, това е парадигма, това е… самата философия, това е… самата мъдрост.

Не се сърдя, когато Го наричат „Нещо”. Това е защото не могат да го произнесат. Името на Бога е непроизносимо. „Яхве”, четат някои семитската абревиатура, която означава съвсем, съвсем друго нещо, различно от едно име.  Всеки бог, който описваш, не е Създателят на Вселената, защото Създателят е „по-голям” и по-дълбок от всичко, което може да бъде описано. Може би Богът крие името си, защото, ако бъде назован, той ще бъде обяснен и вече няма да бъде Бог, а това е невъзможно. А името му непременно ще означава нещо, неговата същност. Защото имената са за хората и всяко означава нещо, има етимология.

Следва главната тема: РАЗКАЗ-1

Тук анализът на Том Хартман е по „Матей 5:40”

Вариянти, които намерих:

По превода от 1940 г.:

„На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха”

Цариградски превод:

„И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха.”

King James Version:

„And if any man will sue thee at the law, and take away thy coat, let him have thy cloak also.”

Новия Завет, издаден на хартия от Св. Синод на Българската църква, София 1992 г. – Официално издание на Светия Синод:

„И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.”

Популярен, „разговорен” вариянт, бих казал жаргонен:

„Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си.”

Стоп…, това напомня на популярното ни повърхностно знание, останало от училище или чуто от тук - от там, по отношение на Дарвиновата теория за произхода на човека. Просто една аналогия с темата.  Популярен „разговорен” вариянт: „Човекът е произлязъл от маймуната.” Действително записано от Дарвин: „Маймуната и човекът имат общ прародител”.

И така, какво ни казва Том Хартман (обобщение):

По времето на Иисус Юдея е била римска провинция, с римки наместник, който изпълнява там политиката „разделяй и владей”. Силово е подкрепян от римски гарнизон, а местната власт е оставяна сравнително свободна да решава обичайните си проблеми, които са етническо, правно и религиозно определени, но за римските граждани, изпратени там, е задължително да спазват юдейските закони (стига да не нарушават римската политика) и задължително да спазват римското право.

Забележете, че навсякъде в библейските текстове се появява „съдене”, юридическо понятие, което е с мощността на първопричина в идеята на проповедта. Вероятно това е насочило Хартман към това тълкуване.

Според римските закони не можеш да вземеш дрехата на човек за през деня. Това означава да го оставиш гол, което е нарушение на закона за общественото приличие, независимо, дали този, когото ще ощетиш е роб, свободен римски гражданин или приходящ варварин.

Римски гражданин, който живее в окупиран район, може да получи разрешение за ползване труда на местен.

Евреите са имали по две дрехи.  Едната е за през деня (риза) и една „горна дреха” за студената нощ в пустинята. Дрехите били много скъпи за бедните. Робовладелецът удостоверява собствеността над роба като задържа през деня „горната му дреха”, но няма право да вземе и двете.

Проповедта на Иисус, предадена чрез Матей е, когато ти вземат ризата, дай си и горната дреха. Това ние сме свикнали да приемаме като великодушно дарение и доброволно лишаване от бремето на собствеността, заместващо старозаветната отмъстителност „око за око, зъб за зъб”, което пропагандира смирение и удостоверява безсмислието на материалното притежание.  Новото е, че тук Том Хартман вижда БУНТ в учението на Христос. Това е бунтът на бедния човек, социално слабия и най-вече подтиснатия от завоевателя. Това прагматично свежда новозаветната история до една революционна доктрина, до един социален манифест, до една програмна платформа за национално освобождение и принизява духовната същност на учението, смачква идеята на завета, като го материализира в конвенция на една бойна група, опълчение, размирица.

Дали е така, решете сами. Но мен ми се струва, че по този начин Хртман приравнява Иисус с Варава, когото, запитана от Пилат, тълпата решава да помилва, а Иисус предава на кръстна смърт, при което… забележете… дори Пилат се погрижва за личната си хигиена, като измива ръцете си. А Варава е бунтар, който буни юдеите против окупатора, което Пилат много добре знае, но спазва принципите на римското право в окупирана територия, като прави един вид референдум. Вярвате ли, че за да угоди на фарисеите и Ирод, Пилат би заменил един бунтовник с друг, ако не беше убеден, че Иисус не притежава политически пристрастия, а духовно-отвлечени и поради това (все още) неопасни за Рим. Просто поредния пророк всред варварите.

Ще завърша с цитат от Хартман, въведен по-нататък в книгата и не по тази тема, но с който той може би ни споделя съмненията си относно направените заключения по текста на Матей.

„Съществува духовна сфера и има духовни същества, защото с вяра или молитва, или ритуал хората могат да извикат от безформеното собствените си проектирани форми…”

Няколко думи за Том Хартман:

Американски психотерапевт, международен лектор и сътрудник в службите за помощ на емигранти. Автор е на бетселъри и носител на литературни награди. Публикувал е повече от дузина кники, някои от тях са „Другото възприятие”, „Пътят на пророка”, „Последните часове на стария свят”. Издаден е на много езици. Води няколко радиопредавания и е основал седем компании, също училища и болници на четири континента.

Очаквайте продължение.